Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 46

Загриза замислено още една бисквита. Излиза, че ще продължи да живее било с единия, било с другия вариант.

Чу потропване на входната врата. Бързо изчисти трохите от жилетката си и хвърли поглед към часовника. Представа нямаше как е минало утрото. Съзнателно бе изтласкала от мисълта си обещанието на Ейдан да я посети.

Очевидно сега той е тук. Добре. Ще работят в кухнята, реши тя, докато прибираше косите си и вървеше по коридора към вратата. Независимо от първоначалната си — всъщност химическа — реакция към него, интересът й е чисто професионален. Мъж, който се бие с пияници на улицата и дръзко флиртува с едва познати жени, не може да я привлича.

Тя е цивилизована, вярва във възможностите на здравия разум, дипломацията и компромиса при разрешаването на спорове. Изпитва съжаление спрямо човек, който предпочита да прибягва до сила и размахва юмруци.

Дори да има изключително приятно лице и атлетична фигура.

Прекалено е разумна, за да я заслепи физическата привлекателност.

Ще запише историите, ще му благодари за сътрудничеството. И ще приключи.

В следващия миг отвори вратата. Той стоеше под дъжда, с проблясващи от капките коси, а усмивката му бе топла като лятото и точно толкова ленива. Почувства се по-неразумна от едно пале.

— Добър ти ден, Джуд.

— Здравей.

Доказателство за въздействието му върху нея бе, че й отне цели десет секунди, за да забележи огромния мъж с букетче цветя в едрата си ръка, застанал до него. Изглеждаше окаян, забеляза тя, а дъждът се стичаше от периферията на подгизналата му шапка. Широкото му лице бе бледо като луната, а раменете — отпуснати.

Въздъхна, когато Ейдан го сръга с лакът в ребрата.

— Добър ден, госпожице Мърей. Аз съм Джак Бренан. Ейдан ми каза, че снощи, в твое присъствие, съм се държал лошо. Съжалявам и се надявам да ми простиш.

Подаде й цветята с жален израз в кръвясалите си очи.

— Малко попрекалих с пиенето — продължи той. — Но това не е извинение да се говорят глупости пред жена. Макар да нямах понятие, че си там.

Каза последното с леко войнствена извивка на устните, гледайки с присвити очи Ейдан.

— Така е. — Стараеше се гласът й да звучи строго, но мокрите цветя бяха така трогателни, че разтапяха сърцето й. — Беше твърде зает с опити да удариш приятеля си.

— Да, но когато съм под въздействието на алкохола, Ейдан е прекалено бърз за мен. Не успявам да го ударя както трябва, така да се каже. — За миг устните му се извиха и на лицето му се появи изненадващо мила усмивка. После отново отпусна голямата си глава. — И въпреки обстоятелствата, нищо не ме оправдава да се държа така пред дама. Най-искрено те моля за извинение и да не си мислиш лоши неща за мен.

— Браво. — Ейдан тупна сърдечно приятеля си по рамото — Чудесно се справи, Джак. Госпожица Мърей е с прекалено добро сърце, за да продължи да ти се сърди след поднесеното мило извинение. — Погледна отново към нея сякаш двамата споделяха хубава шега. Нали така, Джуд Франсис?

Всъщност беше прав, но тя се раздразни от думите му. Като се постара да не обръща внимание на Ейдан, кимна на Джак.