Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 49

Докато говореше, през дъжда безшумно проникна лъч слънчева светлина, прониза стъклото на прозореца и тихо се разположи на масата между тях.

— Нямам представа какво й е било на сърцето — продължи Ейдан. — Сигурно самата тя не го е знаела. Ала се грижела за къщурката и за баща си и се разхождала по скалите. Един ден отнасяла цветя за гроба на майка си, погребана близо до кладенеца на свети Деклан, и срещнала мъж. Или някого, когото взела за мъж. Бил висок и строен, с тъмни чупливи коси, разпуснати по раменете, а очите му имали цвета на синята метличина, която носела в ръце. Обърнал се към нея по име и гласът му й прозвучал като музика. Сърцето и затанцувало. По-бързо от проблясването на светкавица се влюбили едни в друг — там, над гроба на майка й, а звукът на провиращия се през високите треви бриз наподобявал шепот от феи.

— Любов от пръв поглед — обади се Джуд. — Прийомът често се използва в приказките.

— Не вярваш ли, че сърцето разпознава отреденото за него сърце?

Странен и поетичен начин на изразяване, прецени тя, и остана доволна, че е записала въпроса му.

— Вярвам в привличането от пръв поглед. За любовта е нужно повече.

— Загубила си почти всичко ирландско у себе си — поклати глава той.

— Но не дотолкова, че да не се възхитя от романтиката на една хубава приказка. — Дари го с усмивка, а трапчинките по страните й леко загатнаха за себе си. — И какво станало после?

— Е, макар сърцето да разпознало отреденото за него сърце, не ставало въпрос мъжът и девойката просто да се хванат за ръце и да слеят живота си. Защото това бил самият Карик, вълшебният принц, който живеел в сребърния дворец под хълма, където се намирал нейният дом. Срахувала се да не я омагьоса; съмнявала се и в неговото, и в своето сърце. И колкото повече копнеела за него, толкова повече се съмнявала, защото била възпитана да не вярва на феите и да се пази от тях. — Гласът му, променящ силата си при различните думи като музика, омайваше Джуд, тя постави ръце върху масата и подпря на тях брадичка.

— Въпреки всичко една нощ, когато пълната луна била вече зряла, Карик придумал Гуен да излезе от къщи и да възседне с него големия крилат кон, за да полетят над земята и морето — искал да й покаже какви чудеса ще й даде, ако му се врече. Сърцето му й принадлежало и щял да й даде всичко, което притежавал. Ала се случило така, че точно тогава баща й будувал — мъчели го болки в крака. Видял той как младата му дъщеря Гуен се отправя към небето върху крилат бял кон, а Принца на феите седи зад нея. От страх не разбрал какво става и с ужас си мислел единствено как да я спаси от магията, която — не ще и дума й била направена. Забранил й да излиза с Карик и за по-голяма сигурност я обещал на млад рибар. И лейди Гуен, като девойка, дълбоко уважаваща баща си — потиснала чувствата в сърцето си и изпълнила волята му — прекъснал разходките и се приготвила да се венчае, както очаквал от нея.