Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 45

Вместо прахосмукачка Джуд намери метла с дълга дръжка; тананикайки си, премете килимите и дървените подове.

Изми и кухнята. Изпита изненадващо задоволство, когато хромът и порцеланът заблестяха. Набрала увереност, тръгна с парцала да лъска кабинета. Скоро ще стигне до чекмеджетата и до кашоните в малкото килерче, обеща си тя. Не е изключено още тази вечер. И ще изпрати на баби си всичко, което си струва, или е достатъчно сантиментално, за да се запази.

Махна чаршафите от леглото, събра и другите неща за пране. Почувства се леко гузна, защото никога не бе прала. Но едва ли е чак толкова трудно, че да не се научи. По-редно би било да започне с прането преди чистенето, съобрази тя, но нищо, другия път няма да сбърка.

В килерчето до кухнята видя панер. Аха: от самото начало е трябвало да го занесе горе. Сви рамене и го напълни с дрехите за пране.

Установи, че няма сушилня. Значи — не греши — ще трябва да простира. Наблюдавайки как го нрави Моли О’Тул й се стори приятно, но при нея вероятно щеше да бъде проблематично.

Е, просто ще се научи. Непременно ще се научи, обеща си Джуд. Прочиствайки гърлото си, огледа внимателно пералната машина.

Едва ли можеше да се нарече нова — по бялата повърхност имаше ръждиви петна. Бутоните за пускане се оказаха лесни. Програмата допускаше и студена, и топла вода. Според нейните предположения искаш ли нещо да се изчисти, използваш гореща, и то в обилно количество. Прочете указанията върху кутията с прах за пране и стриктно ги спази. Звукът от течаща вода в машината я накара да засияе.

За да отпразнува събитието, постави чайника да си приготви чай и се почерпи с шепа бисквитки от кутията.

Къщурката беше спретната. Нейната къщурка е спретната, поправи се тя. Всичко си беше на мястото, пералнята се въртеше… Нямаше извинение да не се замисли за видяното снощи.

Жената на прозореца. Лейди Гуен.

Призракът й.

Никакъв разумен довод не й помагаше да отрече, че вече два пъти зърна тази фигура. Всичко бе прекалено реалистично. Толкова реалистично, че дори с позакърнелите си умения, би успяла да скицира лицето, наблюдавало я от прозореца.

Призраци. Не я бяха възпитавали да вярва в тях, макар част от нея винаги да бе обожавала фантазиите в приказките на баба й. И освен ако внезапно не е започнала да получава халюцинации, вече два пъти бе видяла призрака.

Възможно ли е все пак да е затънала още по-дълбоко в нервния срив, който я притесняваше откакто напусна Чикаго?

От друга страна сега не се чувстваше така нестабилна. Няма постоянно главоболие, предизвикано от напрежение, нито нервен стомах, нито долавя смазващата тежест на предстояща депресия.

Не и откакто пристъпи прага на къщурката на Хълма на феите за пръв път.

Чувстваше се… съвсем добре, прецени тя, след като се замисли за миг. Жизнена, спокойна, здрава. Дори щастлива.

Така че, помисли си тя, или е видяла призрак и такива неща наистина съществуват, от което следва необходимостта да промени досегашния си начин на мислене… или е преодоляла нервния срив и резултатът е желание за романтика?