Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 44

Сипеха се от небето, пилееха се по долините и планините, по езерата и реките, по нивите и мочурищата, с които е осеяна Ирландия. Падаха по бойниците и по кулите на замъците, по дворците и по скромните сламени покриви на къщите, а белите криле на коня сякаш пееха, рееха се из въздуха.

Спря рязко, копитата му докоснаха земята пред белостенната къщурка на хълма, заобиколена с море от цветя.

Тя излезе да го посрещне, а косите й — най-бледо злато — се стелеха по раменете й. Очите й имаха цвета на зелените поля. Колкото нейните коси бяха светли, толкова тъмни бяха косите на мъжа. Той носеше сребърен пръстен с камък, ярък като очите му. Скочи от коня.

Пристъпи към нея и изсипа скъпоценните камъни в краката й. Сред тревата заблестяха диаманти.

— Ето моите чувства и страст към теб — рече той. — Приеми ги — тях и мен. Ще ти дам всичко, което притежавам, че и повече.

— Чувствата и страстта не са достатъчни, нито пък диамантите. — Гласът и звучеше тихо, сдържано; ръцете й бяха сключени. — Обещана съм на друг.

— Ще ти дам всичко. Ще ти дам вечността. Ела с мен, Гуен, и ще ти дам сто живота.

— Не скъпоценни камъни и вечен живот желая аз. — Една-единствена сълза се спусна по бузата й. Беше ярка като диамантите в тревата. — Не мога да напусна моя дом. Не мога да сменя моя свят с твоя. Не и заради всичките ти диаманти, за всичките животи, които ми обеща ти.

Без за промълви дума, той се извърна и възседна коня. И докато се издигаше в небето, тя влезе обратно в къщурката, оставяйки диамантите на земята, сякаш не бяха нищо повече от цветя.

И те наистина се превърнаха в цветя и покриха земята със сладък и нежен аромат.

Глава 6

Тихо потропване на дъждовни капки и бегъл спомен за цветни сънища събудиха Джуд. Изкушаваше се да се зарови по-дълбоко под завивките и да заспи отново, та да продължи да сънува. Но и се стори нередно. Прекалено много си угаждаше.

Трябва да бъде по-продуктивна, реши тя; да установи и да поддържа определен ред. Би било полезно да посвети дъждовното неделно утро на основни домакински задължения. В Ардмор няма служба за чистене, с каквато разполагаше в Чикаго.

Тайно й се искаше да се залови с бърсането на прах, с миенето на подовете и разни други малки задачи — по този начин се надяваше къщурката да се превърне в нейна. Вероятно не бе много разумно от нейна страна, но наистина се забавляваше да проверява с какви почистващи препарати разполага и да си избира парцали и кърпи.

Сутринта прекара приятни часове в бърсане на прах и пренареждането на многобройните дреболии останали от старата Мод. Из цялата къща, по маси и шкафчета, имаше чинии с изображения на красиви феи, покривчици с елегантно избродирани вълшебници, интригуващи кристални предмети. Повечето книги бяха исторически, посветени на фолклора, но имаше и няколко с разръфани меки корици.

Старата Мод е обичала да чете любовни романи, откри Джуд и страшно се умили.