Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 40

После се отдалечи, за да изпълни новите поръчки.

Тя остана. Защото й се струваше редно да пие за здравето на хора, за които никога не бе чувала. Защото не се изискваше особено усилие от нейна страна. Поведе разговор и с двамата Рейли за техните роднини в Щатите и за гостуванията им там. Осъзна обаче колко ги разочарова с признанието си, че никога не е била в Уайоминг и не е виждала истински каубой.

Слушаше музиката — беше прелестна. Някои мелодии бяха познати, други — странни. Въздействащи и разкъсващи сърцето, те се лееха над тълпата. Усети се, че си тананика, когато разпознае песента; усмихна се, дочувайки как старият Рейли припява с тънкия си глас.

— Навремето харесвах братовчедка ти Мод. — довери господин Рейли на Джуд. — Но тя обръщаше внимание единствено на Джони Магий, мир на душата му. — Въздъхна дълбоко и отпи голяма глътка бира „Гинес“. — А един ден, когато застанах пред вратата й с шапка в ръка, тя ми каза, че преди да изтече годината ще се оженя за девойка със светли коси и сиви очи.

Замълча и се усмихна на себе си, сякаш, помисли си Джуд, се връща в спомените си. Наведе се по-напред, за да го чуе през тътена на музиката.

— И след по-малко от месец срещнах моята Лизи със светли коси и сиви очи. Оженихме се през юни. Живяхме заедно близо петдесет години, преди тя да почине.

— Това е чудесно.

— Мод знаеше някои неща. — Избелелите му очи се загледаха в Джуд. — Добрите хора винаги нашепваха в ушите на Мод.

— Така ли? — Джуд усети как се развеселява.

— О, да. И понеже имаш от нейната кръв, сигурно ще дойдат да пошепнат нещо и на теб. Внимавай да ги чуеш.

— Непременно.

Известно време отпиваха приятелски и слушаха музиката. После в очите на Джуд се появиха сълзи: Дарси прегърна стария мъж през костеливите рамене и сля разкошния си глас с неговия, за да изпълнят песен за загубата на безкрайна любов.

В един момент Джуд съзря Брена зад бара — наливаше уиски и пълнеше халби бира. Усмихна й се. За пръв път я виждаше без кепе — червените й къдрици се разпиляваха във всички посоки.

— Не знаех, че работиш тук.

— Само когато се налага. Какво пиеш, Джуд?

— О, това е шардоне, но наистина не бива повече…

Ала се оказа, че говори на гърба й. Преди да се усети, Брена се бе извърнала и напълнила чашата й отново.

— През уикендите в „Галахър“ понякога е доста пълно — продължи Брена. — Помагам и през летния сезон. Тази вечер музиката е чудесна, нали?

— Прекрасна е. Е, как вървят нещата, господин Рейли, скъпи?

— Добре, хубава Брена О’Тул. Кога ще станеш моя съпруга и ще накараш сърцето да спре да ме боли?

— През веселия месец май. — Ловко подмени празната му чаша с пълна. — Внимавай с него, Джуд. Няма да спре да те отрупва е внимание и ласки.

— Мини в другия край на бара, ако обичаш, Брена — помоли Ейдан. Стоеше зад гърба й и дръпна ярките й коси.

— Наумил съм аз да поема този край, за да пофлиртувам с Джуд.

— О, още един мераклия. Не можеш да се разминеш от тях.

— Тази е хубавица — обяви господин Рейли, а Ейдан му намигна.