Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 38

Не си даде труда да попита Шон, комуто не би хрумнало да смени и електрическа крушка, дори да остане на тъмно.

Нямаше готовност да наеме външен човек. Откакто заведението бе отворило врати, членовете на семейство Галахър се справяха самостоятелно. Значи или щеше да продължи да се труди с молив, хартия и сметачна машина, или да събере кураж и да усвои новите технологии.

Джуд сигурно борави с компютър. Не би имал нищо против тя да го научи на някои неща. Определено ще му бъде приятно, мина му през ума и бавно се усмихна, да върне услугата в съвършено различна сфера.

Копнееше ръцете му да я обгърнат. Вече се питаше какво ли е усещането от допира до прекрасната й широка уста. Отдавна жена не бе карала кръвта във вените му да пее и му бе приятно да си представя, да гадае с радостно вълнение.

Напомняше му за млада кобила, застанала не съвсем стабилно на краката си — такава, която се свива при приближаването на мъж дори за нежно погалване. Представляваше привлекателна комбинация — колебливо поведение с остър ум и школуван глас.

След като я покани, се надяваше да дойде тази вечер.

Надяваше се, че ще бъде облечена в изискан тоалет, с прибрани коси, а той ще си представя удоволствието да ги разроши.

Ако Джуд имаше и най-малка представа какво се върти в главата на Ейдан, никога не би събрала кураж да напусне къщурката. Дори и без да го знае тя промени поне десетина пъти решението си дали да отиде или не.

Ще бъде невъзпитано, щом я е поканил.

Ще изглежда, че очаква той да й отдели време и внимание.

Това е просто приятен начин да се прекара вечерта.

Тя не е от типа жени, които прекарват вечерите в кръчма.

Колебанията й я ядосаха не на шега и заради принципа реши да отскочи за един час.

Облече сив костюм с панталони и сако, като го освежи с елече на тънки ивици бордо. В края на краищата събота вечер е, мина й през ума, и добави сребърни обици, които се поклащаха весело. Щеше да има музика, сети се тя, чудейки се дали да не полудее съвсем и да сложи чифт тънки сребърни гривни.

Изпитваше тайна и огромна страст към бижутата.

Докато нанизваше гривните на китката си, се сети за пръстена на мъжа от гробищата. Проблясването на сапфира в сребърната халка ни най-малко не се връзваше с провинциалното спокойствие.

Всъщност беше толкова странен, помисли си сега. Появи се и изчезна неусетно, сякаш го е сънувала. Но си спомняше лицето и гласа му съвсем ясно, така ясно, както и онзи облак аромат, повея на вятъра и замайването.

Просто й е прилошало от захарта, реши в крайна сметка. Толкова много сладки погълна, че за миг й е прилошало.

Сви рамене и се наведе напред към огледалото да провери дали не се е размазал гримът. Вероятно ще го види отново — довечера в кръчмата или когато отнесе следващия път цветя на Старата Мод.

Гривните й весело подрънкваха и й вдъхваха увереност. Слезе долу. Този път се сети да вземе ключовете преди да стигне до колата. Определи го като голям напредък. И дланите й не се изпотиха, докато поемаше по пътя в тъмнината. Това също прие за добър знак.