Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 39

Доволна от себе си, очакваща тиха и приятна вечер спря до тротоара пред „Галахър“. Приглади коси, отиде до вратата, пое дълбоко въздух и я отвори.

И почти бе пометена назад от ударната вълна на музиката.

Гайди, цигулки, гласове, после дивият вик на тълпата, припяваща припева: „Уиски в шишето“. Бързият стремителен ритъм направо размазваше звуците. Музиката я грабна, придърпа я и изцяло я обгърна.

Това не бе снощната слабо осветена тиха кръчма. Тази гъмжеше от хора, насядали около ниските маси или струпали се на бара — някои пред пълни, други пред вече празни чаши.

Музикантите — как е възможно само трима души изтръгват тези звуци — седяха в предната част. Макар да бяха облечени в работни дрехи и ботуши, свиреха като истински ангели. Помещението миришеше на дим, мая и характерния за събота вечер мирис на сапун.

За миг се усъмни дали не е сбъркали мястото, но видя Дарси с великолепния ореол от тъмни коси, вързани с голяма червена панделка. Носеше поднос с празни чаши, бутилки и препълнени пепелници, което ни най-малко не пречеше да флиртува е млад мъж, чието лице съперничеше по цвят е панделката на главата и, а очите му изразяваха отчаяно обожание.

Уловила погледа на Джуд, Дарси й намигна, после тупна увлеклия се младеж по бузата и продължи да си пробива път през тълпата.

— Доста е оживено тук тази вечер. Ейдан каза, че ще дойдеш и да гледам за теб.

— О… Много мило от негова страна. И от твоя. Не очаквах чак толкова… внимание.

— Музикантите са на почит тук и обикновено привличат много хора.

— Чудесни са.

— Да. Добре свирят. — Дарси се интересуваше повече от обиците на Джуд. Питаше се къде и за колко ги е купила.

— Хайде, върви след мен и ще те отведа до бара невредима. — Направи точно това. Извиваше се, криволичеше, от време на време побутваше някого е усмивка или е шеговита забележка, обръщайки се към хората по име. Така стигна далечния край на плота, където се подаваха поръчките.

— Добър вечер, господин Рейли — поздрави Дарси възрастен мъж, седнал на последния стол.

— Добър вечер и на теб, прекрасна Дарси. — Говореше е леко потреперващ глас и й се усмихна с очи, на Джуд й се сториха полуслепи. Отпи от тъмната бира. — Ако се омъжиш за мен, скъпа, ще те направя кралица.

— Тогава да се венчаем следващата събота, защото определено заслужавам да бъда кралица. — Целуна го по съсухрената буза. — Уил Рейли, я отстъпи на американката да седне тук до дядо ти.

— С удоволствие. — Млад строен мъж стана от стола си и се обърна със сияеща усмивка към Джуд. — Значи ти си американката. Седни до дядо и ще те почерпим халба бира.

— Дамата предпочита вино. — Ейдан вече пристъпваше е чаша вино, която й предложи.

— Да. Благодаря.

— Е, добре тогава, запиши го на сметката на Уил Рейли, Ейдан, и ще пием за всичките ни братовчеди от другата страна на океана.

— Така ще постъпя, Уил. — Усмихна се с характерната си ленива усмивка и се обърна към Джуд: — Постой малко тук.