Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 41

— Коя точно, господин Рейли?

— Всичките. — Старецът се засмя и удари с длан по плота. — А и никога не съм виждал женско лице, което да не е достатъчно хубаво, че да не го щипнеш. Американката тук е с очи на вълшебница. Внимавай, момко Ейдан, или ще те омагьоса.

— Може вече и да го е сторила. — Той събра няколко чаши, постави ги в мивката под бара и извади чисти. — Излиза ли вече посреднощ, Джуд Франсис, да береш лунни цветя и да нашепваш името ми?

— А ако съм го направила? — чу се да отговаря тя. — Само дето не знам кои точно са лунните цветя.

Думите й предизвикаха силния смях на господин Рейли и той се разтресе, Джуд се изплаши да не би да падне от стола си. Ейдан само се усмихна, сервира халбите и прибра монетите. После се наведе по-близо, загледа се как очите й се разширяват, устните й затреперват и леко се отварят от изненада.

— Когато се отбия при теб следващия път, ще ти покажа кои са лунните цветя.

— Ами…

Е, така й се пада, като се старае да остроумничи, рече си тя и отпи малко вино.

Дали виното, дали интимният поглед, с който я дари, тутакси замаяха главата й. Реши да се отнася и към двете с по-голяма предпазливост и уважение. Когато Ейдан вдигна за пореден път бутилката вино, тя поклати глава и закри чашата си с ръка.

— Не, благодаря. Ще пия вода.

— От бълбукащата ли искаш?

— Бълбукаща ли? О, да, чудесно.

Той я поднесе в ниска чаша без лед. Джуд отпи и се загледа как той поставя нови халби под кранчето и започва методичния процес по пълненето им с хубава бира „Гинес“.

— Май отнема доста време — произнесе тя по-скоро на себе си, но той я погледна, продължавайки да върти кранчето.

— Само колкото е необходимо, за да стане добре. Ако никой ден си в настроение, ще ти налея една халба, та да разбереш какво пропускаш, като пиеш тези френски питиета.

Дарси се появи при бара и остави подноса.

— Голяма и малка „Смитуик“, халба „Гинес“ и две чаши уиски. Ейдан, да знаеш, че Джак Бренан стигна лимита си.

— Ще се погрижа. С колко време разполагаш, Джуд Франсис?

— Време ли? — Престана да гледа ръцете му — работеха сръчно и бързо — и погледна часовника. — Господи, минава единадесет. Представа нямах… — Единият час, който си отпусна, се бе превърнал в близо три. — Трябва да си вървя.

Ейдан й кимна разсеяно — лично тя се бе надявала на нещо повече — и се залови да изпълнява поръчката. Джуд понечи да извади пари.

— Внукът ми плаща. — Господин Рейли постави крехката си ръка върху рамото й. — Той е добър момък. Прибери си портмонето, мила.

— Благодаря. — Протегна десница да се сбогува и остана очарована, когато той я поднесе към устните си. — За мен беше удоволствие да се запозная с вас. — Плъзна се от стола си. — С двама ви.

Без помощта на Дарси стигна до изхода много по-трудно, отколкото се беше придвижвала до бара. Най-после се добра до вратата — лицето й бе зачервено от топлината на телата, а кръвта й танцуваше в ритмите на цигулката.

Прецени вечерта като една от най-забавните в живота си.

Пристъпи навън. Хладният въздух я облъхна. И видя как Ейдан се отмества, за да избегне удара на ръка, дебела колкото ствол на дърво.