Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 42

— Хайде, Джак — говореше той кротко, докато мъжът великан с яркочервени коси, свиваше огромните си ръце в юмруци. — Нали знаеш, че всъщност не искаш да ме удариш?

— Защо не? За Бога, Ейдан Галахър, ще счупя носа ти, задето се навира навсякъде. Кой си ти да ми казваш мога или не мога да получа едно шибано питие в шибаната кръчма, след като така искам?

— Добре си се наквасил, Джак. Редно е вече да се прибираш и да се наспиш.

— Ха да видим как ще спиш ти, като получиш това — и се хвърли напред.

Ейдан бе готов да се отмести, за да избегне атаката на разярения си гост, но Джуд нададе лек тревожен писък достатъчен да разсее Ейдан за миг — в резултат на което получи крошето на Джак. По дяволите!

Ейдан разтърка челюстта си и шумно изкара въздуха от дробовете си.

Увлечен от тромавата си атака, Джак се строполи по лице на земята.

— Добре ли си? — Силно уплашена, Джуд бързо се приближи и заобиколи пльоснатата фигура с размери почти на океански лайнер. — Устата ти кърви. Боли ли те? Това е ужасно.

Затършува в чантата си за книжна салфетка, като не преставаше да се суети.

Раздразненият Ейдан се готвеше да й съобщи, че получи удара колкото по вина на Джак, толкова и по нейна, защото изпищя и го разсея, ала тя изглеждаше така хубава и отчаяна, а и вече попиваше кръвта от сцепената му устна с книжна кърпичка.

Готвеше се да й се усмихне, но го заболя и се отказа.

— Господи, какъв побойник. Трябва да се обадим в полицията.

— Защо?

— Да го арестуват. Той те нападна.

Искрено шокиран, Ейдан я зяпна.

— Да се обадя да арестуват един от най-старите ми приятели само защото ми е разцепил устната?

— Приятел ли?

— Разбира се. Просто лекува разбитото си сърце с уиски — глупаво е, но и напълно естествено. Обича едно момиче, а преди две седмици тя замина с някакъв от Дъблин. Затова започна да пие — да удави мъката си — и го избива на бой. Не влага нищо в разправията.

— Но той те удари по лицето. — Ако го изговори бавно и ясно, вероятно смисълът ще стигне до него. — Заплаши да ти счупи носа.

— Опитвал се е да го прави и преди, но без никакъв успех. Утре сутрин ще съжалява за буйството си, както че го боли главата — ще му се иска да я махне от раменете си и никой да не го закача. Ама ти май се разтревожи за мен, скъпа? — Този път Ейдан се усмихна.

— Явно не е било необходимо. — Каза го суховато и сви на топка окървавената кърпичка. — Особено след като очевидно ти доставя удоволствие да се биеш с приятелите си.

— Едно време наистина обичах да предизвиквам по улиците непознати, но със съзряването предпочитам схватките с приятели. — Протегна ръка и се заигра както отдавна му се искаше с кичур от вързаните й на опашка коси. — Благодаря ти за проявената загриженост.

Пристъпи напред. Тя отстъпи.

И той въздъхна.

— Един ден няма да разполагаш с чак толкова много място, за да отстъпваш. А и клетият пиян Джак, за когото трябва да се погрижа, няма да лежи в краката ми.

Въздъхна философски и за огромна изненада на Джуд метна през рамо огромния замаян мъж.