Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 37

Ароматът на цветята, тревата, земята се завихриха около главата й и тя се почувства опиянена. Слънцето зад гърба и печеше безмилостно и направо я изгаряше. Вятърът засили, сякаш придоби нова енергия.

Беше готова да се закълне, че чува гайди, а бързия вятър подема музиката.

— Представа нямам за какво говорите. — Замаяна, вдигна ръка и я постави на челото си. Затвори очи.

— Ще разбереш.

— Видях ви в дъжда. — Продължаваше да се чувстваше замаяна. — На хълма, в дъжда.

— Знам. Ние те чакаме.

— Чакате ме? Кои? — Вятърът утихна така внезапно, както се бе разбунтувал, а музиката заглъхна и скоро с възцари тишина. Тръсна глава, за да я избистри. — Съжлявам. Какво казахте?

Но когато отново отвори очи, видя, че е сама с тишината на смъртта и голямата жълта кучка.

Глава 5

Ейдан не просто роптаеше срещу цялата писмена работа, свързана с управлението на кръчмата. Направо я ненавиждаше.

Ала три дни в седмицата в студ и пек прекарваше час или повече зад бюрото в помещенията си горе, като се потеше над ордери, разходи, приходи и печалби.

С неизменно облекчение установяваше, че има печалба. Никога не се бе интересувал особено от пари, преди кръчмата да премине в негови ръце. И сега се питаше дали това не е една от причините родителите да му поверят заведението. Много добре си живееше ден за ден, когато пътуваше. Прехранваше се с онова, което изкарваше по пътя. Не бе спестил дори пени, пък и не изпитваше потребност да го стори.

Не можеше да се каже, че е най-отговорният човек на света.

Така или иначе се бе чувствал достатъчно уютно, докато растеше и даде своя дял труд през детството и юношеството си. Но да забършеш подовете, да разнесеш халбите и да изпееш някоя и друга мелодия бе несравнимо с това да предвидиш колко бира да поръчаш, какъв процент да отделиш за счупена посуда — благодаря ти, сестрице — да подредиш цифрите в стройни колони и да изчислиш дължимите данъци.

Всеки път го заболяваше главата. Удоволствието да седи над счетоводните книги бе сравнимо само с ваденето на зъб. С времето обаче се научи.

И докато се учеше, осъзна колко много означава заведението за него. Да, родителите му бяха умни хора, прецени той. И добре познаваха сина си.

Разговаря известно време по телефона с неколцина дистрибутори, опитвайки се да получи най-изгодната цена. Това задължение не му бе чак толкова неприятно, защото приличаше малко на пазарене за кон. И нещо, към което имаше нагласа.

Приятно му бе, че музиканти от Дъблин, Уотърфорд, а и от по-далечни места като Клер и Галуей, не само бяха склонни, но и с удоволствие идваха да посвирят в Галахър. Гордееше се, че през четирите години, откакто оглави бизнеса, успя да изгради репутация на кръчмата като за място, където се слуша хубава музика.

И очакваше летният сезон, когато туристите пристигат на тълпи, да бъде най-добрият, който са имали.

Но това не правеше събирането и ваденето на цифри по-малко мъчително.

Мислеше си за компютър, но тогава трябваше да се научи да работи е проклетото нещо. Без да го е срам, признаваше, че самата идея го изпълва с ужас. Опипа почвата пред Дарси — тя да се заеме с машинката, но сестра му така се разсмя, че по красивите й страни потекоха сълзи.