Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 35

Господи! Милостиви Боже! Какво й е на тази страна? На всеки две минути някой застава на вратата ти.

Прокара пръсти през косата си, разбърка къдриците, а после тя и кучката се вторачиха една в друга през стъклото.

Животното имаше огромни кафяви очи и Джуд ги прецени като пълни по-скоро с надежда, отколкото със заплаха. Вярно, зъбите й бяха оголени, но езикът бе изплезен. Едрите лапи вече бяха изцапали стъклото с кал, но когато излая приятелски, Джуд се предаде.

Тръгна към вратата и кучката изчезна. Джуд отвори и я намери отпред: седеше възпитано на площадката, биеше по пода с опашка и гледаше нагоре към нея.

— Ти си кучето на О’Тул, нали?

Животното явно схвана това за покана и влезе в кухнята, оставяйки кална диря след себе си. После направи услуга на Джуд излапа падналата сладка преди да се отправи към камината, където седна на задните си лапи.

— Днес не ми се палеше огън тук — обясни Джуд. Отиде при камината и протегна ръка да види какво ще предприеме кучката. Животното я помириса кротко, а после я побутна с нос така, че да настани ръката й на главата си, Джуд се разсмя. — Много си умна.

Изпълни указанието и почеса кучето между ушите. Никога не бе имала куче. Майка й отглеждаше два зли сиамски котарака и ги глезеше като царски особи.

Представи си как кучката е посещавала Старата Мод, свивала се е на кълбо до огъня в кухнята и от време на време е правила компания на възрастната дама. Дали кучетата изпитват тъга, когато умре някой техен приятел, запита се тя и се сети, че тепърва й предстои да изпълни обещанието си и да занесе цветя на гроба на Мод.

Предишната вечер разпита къде се намира това-онова в селото. Мод беше погребана над морето, отвъд пътеката, която минаваше близо до хотела и отвеждаше към руините и параклиса на свети Деклан.

Дълга разходка през красива местност, помисли си тя.

Джуд импулсивно грабна цветята от бутилката върху кухненския плот и кимна на кучката.

— Искаш ли да отидем да посетим Старата Мод?

Кучето излая, надигна се и докато се отправяха заедно към задната врата. Джуд се запита кой кого води всъщност.

Беше много живописно и провинциално. Докато пресичаше хълмовете с жълтата кучка по петите, стиснала китка за гроба на старата роднина, Джуд си представи, че това е част от обичайната седмична програма. Ирландска селянка, съпроводена от преданото си куче, отива да изрази почитта си към далечна братовчедка.

Беше нещо, което щеше да превърне в навик е, ако наистина се сдобие с куче и заживее тук постоянно.

Действаше й успокоително да е на въздух, да наблюдава как кучето се втурва да подуши Бог знае какво, да долавя онези прекрасни признаци на пролетта цъфналия жив плет, песента на птиците.

Морето боботеше. Скалите се издигаха величествено.

С наближаването към параклиса слънцето се показа през облаците и огря тревата и камъните. Трите каменни кръста хвърляха сенки, а кладенецът със свещената си вода се намираше под тях.

Тук поклоници са се мили, припомни си тя прочетеното в туристическия справочник.