Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 31

— А, ясно. — Пред очите на Джуд тутакси изплува лицето на Ейдан. Ленивата му усмивка, дивните сини очи. — Ние сме някакви братовчеди.

— Според мен баба ти беше първа братовчедка с пралелята на Дидри — Сара — или май с прабаба й бяха втори братовчедки. Е, няма никакво значение. А колкото до най-големия син на Галахър… Кати направи достатъчно дълга пауза, за да опита една от сладките си, — … по едно време май му беше хвърлила око, а, Бетси?

— Може и да съм го погледнала веднъж-дваж, когато бях на шестнадесет. — Очите на Бетси над чашата се смееха. — А и той може да ме е поглеждал. Но после се впусна в пътешествията си, а и моят Том се появи. Когато Ейдан Галахър се завърна… Е, може и тогава да съм го погледнала, но само да се възхитя на Божието творение.

— Буен беше като младеж, пък изглежда още си е такъв. — Кати въздъхна. — Винаги съм имала слабост към дивото в сърцето на мъжа. А ти имаш ли си възлюбен в Щатите, Джуд?

— Не. — Замисли се за миг за Уилям. Беше ли смятала съпруга си някога за възлюбен? — Никой по-специален.

— Ако не е специален, какъв е смисълът?

Никакъв, помисли си Джуд по късно, когато изпращаше гостенките си до вратата. Не можеше да твърди, че някога е бил голямата й любов, както Джон Магий за Мод. Двамата с Уилям не бяха специални един за друг.

А беше редно да са. За известно време той представляваше средоточието на живота й. Обичаше го, или поне смяташе, че го обича. По дяволите искаше да го обича и му даде най-доброто от себе си.

Но не се оказа достатъчно. Унизително бе да го осъзнае. Да знае колко лесно, без да се замисля, той наруши току-що дадените обети и я прогони от живота си.

Но, призна си Джуд, и тя не би жалила за него седемдесет години, ако бе умрял героично или трагично. Ако Уилям бе загинал нелепо, тя би била неговата смела вдовица, а не отхвърлената му съпруга.

И колкото и да беше ужасно, осъзна, че предпочиташе да е така.

От кое я заболя повече, питаше се тя сега. Че го загуби или че загуби гордостта си? Каквато и да е истината, няма да разреши подобно нещо да се случи втори път. Просто няма да допусне да встъпи отново в брак, а после да се приспособява.

Този път ще се съсредоточи върху себе си и ще се справя сама.

Нямаше нищо против брака, мина й през ума, докато бавно влизаше вътре. Родителите й имаха стабилен брак, бяха привързани един към друг. Е, вероятно не ги владееше дивата страст, за каквато мнозина мечтаят, но взаимоотношенията им бяха съвсем коректни.

Навярно и тя си бе представяла подобни взаимоотношения с Уилям: спокоен и достолепен брак. Не се получи обаче. И вината бе нейна.

У нея няма нищо специално. Не без притеснение и срам признаваше, че се бе превърнала в навик за него, в част от неговото всекидневие.

Среща с Уилям в сряда в седем за вечеря в един от трите предпочитани от тях ресторанта. В събота среща, за да отидат на театър или кино, след това късна вечеря, последвана от секс. Ако устройваше и двете страни посвещаваха нощта на здравословни осем часа сън, после късна закуска, сливаща се с обяда, и обсъждане на неделния вестник.