Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 30

— Малко приличаш на баба си — продължи Кати, — каквато я помня, когато бях момиче. Надявам се да е добре.

— О, да. Благодаря. Много мило от ваша страна да наминете. — Отвори портата. — Моля, влезте.

— Дано сме ти оставили достатъчно време да се настаниш. — Бетси заобиколи колата и Джуд се сети, че предишната вечер я видя в кръчмата, жената от петчленното семейство. Дори тази бегла връзка й помогна по някакъв начин.

— Споменах на лели Кати, че снощи те видях в кръчмата на Галахър. Та решихме, че сигурно вече си готова да ни приемеш и да те поздравим с добре дошла.

— Ти беше със семейството си. Децата ти са много възпитани.

— Ами… — Бетси завъртя ясните си зелени очи. — На този етап няма защо да те разубеждавам. Ти нямаш ли деца?

— Не. Не съм омъжена. Ще приготвя чай, ако искате — предложи тя, когато влязоха.

— Прекрасно. — Кати пое по коридора, очевидно добре запозната с разположението. — Ще си прекараме чудесно в кухнята.

За учудване на Джуд точно така се получи. Прекара приятно с двете жени, които се държаха сърдечно и лесно се смееха. Кати Дъфи се оказа бъбрица и с мнение по доста въпроси, но проявяваше и добро чувство за хумор.

За по-малко от час главата на Джуд гъмжеше от имена, роднински връзки между жителите на Ардмор, враждите между някои семейства, сватосванията и кръщенетата. Ако Катрин Ан Дъфи не знаеше нещо за някого, живял през последния век в околността, значи просто не си заслужаваше да се говори за него.

— Жалко, че никога не си се срещала със Старата Мод — изкоментира Кати. — Беше чудесна жена.

— Баба ми беше силно привързана към нея.

— Бяха като сестри, а не като братовчедки, независимо от разликата във възрастта — кимна Кати. — Баба ти живееше тук като момиче, след като загуби родителите си. Моята майка беше приятелка и с двете. И тя, и Мод почувстваха липсата на баба ти, когато се омъжи и замина за Америка.

— А Мод остана тук. — Джуд огледа кухнята. — Сама.

— Така е било писано. Имаше любим и възнамеряваха да се оженят.

— О? Какво стана?

— Казваше се Джон Магий. Според майка ми бил привлекателен младеж, влюбен в морето. През Световната война отишъл в армията и загинал по бойните полета на Франция.

— Толкова тъжно — вметна Бетси. — Но и романтично! Мод никога не се влюби в друг и често говореше за него, когато й идвахме на гости, макар той да бе мъртъв от три четвърти век.

— За някои — обади се Кати с въздишка — има само един. Никой не се е появил дотогава и никой след това. Но Старата Мод живееше щастливо тук, със спомените и цветята си.

— Къщата е много хубава — отбеляза Джуд.

Кати Дъфи се усмихна и кимна.

— Така е. Ние, които я познавахме, сме щастливи сега тук да живее нейна роднина. Хубаво е, че се мяркаш в селото, опознаваш хората и се срещаш с родственици.

— Родственици ли?

— Роднина си с Фицджералдови. Те са доста много. Моята приятелка Дидри, която живее в Бостън, е от рода Фицджералд, после се омъжи за Патрик Галахър. Вчера беше в тяхната кръчма.