Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 33

С пръсти, преплетени в нейните, той я завъртя грациозно — тя само премигна, озовавайки се с лице към него.

— Чудех се — продължи той, докато я отвеждаше към площадката, — дали ще ти е интересно да чуеш приказките, които аз знам. За статията ти.

— Да, много. Тя въздъхна облекчено и седна на пейката. — Сутринта започнах работа… по материала… Искам да видя как се получава, да очертая контурите, основната структура.

Обгърна колене с ръце и погледна към него. Видя, че наблюдава.

— Какво има?

Той вдигна вежди нагоре.

— Нищо. Слушам те. Харесва ми да те слушам. Произношението ти е толкова прецизно, американско.

— О… — Прочисти гърло и отново се загледа напред, сякаш трябваше да следи внимателно цветята да не избягат. — Докъде бях стигнала? Да… Структурата. Различните аспекти, които искам да засегна. Фантастичните елементи също така, разбира се, но и социалните, културните, сексуалните страни на традиционните митове. Обичайната им употреба е за развлечение, за откриване на сходство, за предупреждение.

— За предупреждение ли?

— Да. Майките разказват на децата си за феите в тресавищата, за да ги предпазят да не се разхождат по опасни места, или им шепнат за зли духове и други такива, за ги накарат да слушат. Има много — всъщност те са по-голямата част — легенди за проявено милосърдие.

— Ти кои предпочиташ?

— Ами… — Леко се запъна. — И двете, предполагам, в зависимост от настроението.

— Имаш ли много?

— Много какво?

— Много различни настроения. Според мен — да. Очите ти са пълни с униние.

„Ето — отбеляза си наум той, — това я накара отново да ме погледне.“

Силните присвивания в корема започнаха отново и тя отмести поглед. Бързо.

— Не. Всъщност не изпадам често в унило настроение. Както и да е… Става въпрос за деца, грабнати от люлката и подменени с други… деца, изядени от великани. През изминалия век са променяли цели части и финала на примките, за да се стигне до „и живели щастливо во веки веков“. А ранните им варианти всъщност съдържат кръв, убийства и изяждане. Психологически това отразява промените в културата на нашите общества — желанието на родителите какво да чуят и в какво да вярват децата им.

— А ти в какво вярваш? Една приказка си е просто приказка, но при щастлив завършек е по-малко вероятно детето да сънува кошмари. Майка ти разказвала ли ти е как феите подмамват деца?

— Не. — Представата за това накара Джуд да се разсмее. Но баба ми го правеше. По много забавен начин. Ти, предполагам, разказваш по същия забавен начин.

— Още сега ще ти разкажа една, стига да нямаш нищо против да повървиш е мен до селото.

— Пеша? — Тя поклати глава. — Но това са километри.

— Не повече от три.

Изведнъж страшно му се прииска да повървят заедно.

— Хайде, така ще изразходваш част от сладките на госпожа Дъфи. Ще ти предложа и вечеря. Днес в кръчмата има еленска яхния. Много я харесват. А после ще се погрижа някой да те прибере с кола.

Плъзна поглед към него, но го измести. Звучеше страшно спонтанно — ставаш и тръгваш. Никакви планове, никакви предварителни уговорки. Което, разбира се, бе истинската причина да не постъпи така.