Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 32

Такъв модел прилагаха през периода на „ходенето“ им, а бракът им чисто и просто продължи по същия начин.

Всъщност се оказа толкова лесно да сложат край на този модел като цяло.

Но Господи — как й се искаше тя да бе сложила край на връзката им. Тя да бе събрала куража или енергията. Да беше се впуснала в знойна авантюра в някой евтин мотел. Да беше избягала с банда мотоциклетисти.

Опитвайки се да се види как скача в кожени дрехи и мотоциклет зад гърба на едър, татуиран тип на име Зоро тя се засмя.

— Боже, каква приятна гледка за всеки мъж през днешния априлски следобед. — Ейдан стоеше ухилен насреща до пролука в живия плет, пъхнал ръце в джобовете си. Смееща се жена с цветя в краката. Като се има предвид къде се намираме, човек би си помислил, че е срещнал фея, появила се на повърхността, за да накара цветята разцъфнат.

Докато говореше, тръгна към портата и там спря. Джуд беше убедена, че никога не е виждала по-романтична картина в живота си — Ейдан Галахър с гъсти къдрици, разрошени от вятъра, с ясни и зашеметяващо сини очи, застанал до портата й на фона на далечните скали.

— Но ти не си фея, нали Джуд Франсис?

— Не съм, разбира се. — Неволно опипа коси, за да се увери, че не е чорлава. — Кати Дъфи и Бетси Клуни току-що ми бяха на гости.

— Разминах се с тях по пътя, докато идвах насам пеша. Казаха, че са прекарали чудесно — пили сте чай и сте яли сладки.

— Дошъл си пеша? От селцето?

— Не е толкова далеч, ако човек обича да ходи, а аз обичам.

И сега тя изглеждаше леко притеснена, отбеляза Ейдан. Сякаш не е съвсем сигурна как да се държи е него.

Е, в момента — установи за себе си той — си приличат в това отношение. Искаше обаче да я накара да се усмихне да види как устните й бавно и стеснително се извиват и как се появяват трапчинките.

— Ще ме поканиш ли в градината, или да си продължа разходката?

Тя бързо се приближи до портата и посегна към резето. Той стори същото. Ръцете му обгърнаха нейните. Бяха топли и твърди. Дръпнаха резето заедно.

— За какво мислеше, че се смееше така?

— Ами… Той още държеше ръката й и тя започна да отстъпва. — Нищо съществено. Останаха сладки от госпожа Дъфи, а има и чай.

Не си спомняше да е виждал жена, толкова подплашена само от факта, че говори с него. Но реакцията й определено му допадна. За да я изпита, тръгна напред, без да пуска ръката й; тя продължи да отстъпва.

— Сигурно вече си хапнала достатъчно. Пък и на мен от време на време ми е нужен въздух, затова тръгвам на някоя от, както хората ги наричат, разходките на Ейдан. Ако не бързаш да влезеш отново вътре, да поседим малко на площадката.

Свободната му ръка се протегна напред, докосна я по бедрото и спря отстъплението й.

— Ще стъпчеш цветята — рече той. — Грехота е да ги смачкаш.

— О… — Предпазливо се отдръпна. — Колко съм непохватна.

— Не бих казал. Просто си малко нервна. — Независимо от странното удоволствие да я види объркана и напрегната, изпита потребност да я успокои и да накара да се отпусне.