Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 29

— Интересуваш ли се от компютри?

— Обичам да знам как функционират нещата и тя се опасява да не го разглобя. Бих го направила, разбира се. Как иначе да установя как работи? И тя има модем. Изпраща съобщения до някакви наши братовчеди в Ню Йорк и приятели в Галуей. Истинско чудо.

— И така може да се каже, предполагам. И го приемаме вече като даденост.

— Ще предам поръчката ти на когото трябва — продължи Брена. — Рано или късно ще те свържат. — Отново се усмихна. — Рано или късно, но не повече от седмица или там някъде.

— Много ти благодаря. О… Вчера ходих до селото, но изглежда позакъснях — магазините бяха затворени. Надявах се да открия книжарница. Искам да купя някои книги по градинарство.

— Книги по градинарство ли? Брена стисна устни. — Не съм сигурна дали има такова нещо в Ардмор. По-вероятно е да намериш в Дънгарван и положително в Уотърфорд Сити. Но ако искаш да научиш нещо за цветята тук, попитай мама. Тя е страстна градинарка.

При шума от кола Брена хвърли поглед през рамо.

— О, госпожа Дъфи и Бетси Клуни идват да те поздравят е добре дошла. Ще преместя пикапа, за да минат. Госпожа Дъфи вероятно носи сладки — добави Брена. — Всеизвестна е с тях. — Махна жизнерадостно на двете жени в колата. — Просто извикай надолу по хълма, ако имаш нужда от нещо.

— Да, аз…

О, Господи, помисли си Джуд, не ме оставяй насаме с непознати. Ала Брена вече се качваше в пикала.

Независимо от тясната алея между живите плетове, потегли с прекалено голяма и несъобразена скорост по преценката на Джуд, и изобщо не взе предвид вероятността, колкото и малка да беше, да се натъкне на насрещно движение. После спря на сантиметър от калника на другата кола да побъбри за миг с новите посетителки.

Джуд мислено започна да кърши ръце, когато пикапът пое надолу по пътя, а колата се приближи.

— Добър ден, госпожице Мърей!

Очите на жената зад волана лъщяха като на червеношийка, а светлокестенявите й коси бяха насилствено усмирени — дебел слой лак стягаше в шлем къдриците й, които блестяха силно на слънцето.

Изскочи от колата. Имаше едри гърди, а бедрата й преминаваха в къси прасци и малки ходила.

Джуд се насили да се усмихне и пое към портата като осъдена на смърт. Докато търсеше най-подходящите думи, жената отвори задната врата на колата и заговори едновременно на Джуд и на спътницата си, която слезе. И на целия свят като цяло.

— Аз съм Кати Дъфи от селцето, а това е Бетси Клуни, моя племенница и дете на сестра ми. Сестра ми — Пати Мери — днес е на работа в бакалницата, иначе и тя щеше да дойде да засвидетелства уважението си. Но както казах тази сутрин на Бетси — ако успее да уговори съседката си да погледа бебето, докато двете по-големи деца са на училище ние просто ще се отбием до къщурката на Хълма на феите и ще кажем добър ден на братовчедката на Старата Мод от Америка.

Изля по-голяма част от словесния поток, докато ровичкаше в задната част на колата, обърнала към Джуд доста впечатляващня си задник, покрит от плат на цъфнали макове. Отново го развъртя, измъквайки се навън със зачервено лице. Държеше покрита форма за торта, а на лицето й грееше сияйна усмивка.