Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 28

Набрала инерция, тя се обърна към компютъра си, изоставяйки засега лентите и писмата, и започна материала си.

Според местните жители къщурката се издига на Хълма на феите — едно от многото възвишения в Ирландия, под което тези митични същества живеят в дворци и палати. Хората твърдят, че ако се приближиш до хълм на феи, ще чуеш музиката, която се изпълнява в голямата дворцова зала под тучната зелена трева. А минеш ли над такъв дворец, рискуваш феите да те отвлекат и да те принудят да им се подчиниш.

Спря и се усмихна. Колко лирично и ирландско начало за сериозен академичен трактат. През първата година в колежа редовно оценяваха по-ниско писмените й работи точно заради подобна характеристика: объркани, далеч от основната мисъл на темата, следват нейния поток на разсъждения.

Понеже знаеше колко важни са оценките за родителите й, се научи да избягва цветистите отклонения.

Ала сегашното изложение не пишеше за оценка, пък и това е само чернова. По-късно ще го изчисти. За момента, реши тя, просто ще нахвърли някои мисли и ще сложи основите на анализа.

От разказите на баба си знаеше достатъчно, за да очертае контурите на най-често срещаните митични герои. Задачата й бе да намери подходящи разкази и приказки, да изясни около каква структура се върти всеки легендарен образ и да обясни мястото му в психологията на хората, които им вярват.

Сутринта работи върху основните дефиниции; често добавяше бележки под линия, съотнасящи фигурата към подобни образи в други култури.

Потънала в заниманията си, не чу първото потропване по входната врата. Когато то отекна по-високо, премигна няколко пъти, за да прогони образа на Писога — мъдрата ирландка, неизменно присъствала в повечето села в по ранни времена. Закачи очилата си на деколтето на жилетката и бързо слезе. Когато отвори вратата, Брена О’Тул вече отиваше към пикапа.

— Съжалявам, че те безпокоя — подхвана Брена.

— Не, не ми пречиш. — Как можеше жена с кални ботуши да я сплаши, зачуди се Джуд. — Бях горе в малката спалня. Радвам се, че се отби. Онзи ден не ти благодарих подобаващо.

— О, не е никакъв проблем. Ти заспиваше права. — Брена се извърна от портата и тръгна обратно към къщата. — Настани ли се вече? Имаш ли всичко необходимо?

— Да, благодаря.

Джуд забеляза малката летяща фигура, бодната върху избелялото кепе на Брена. Пак феи и духове, помисли си Джуд и се смая, че такава делова жена носи талисманче.

— Искаш ли да влезеш, да пием чай?

— Би било прекрасно, но имам работа. — Въпреки това Брена изглеждаше готова да поостане за малко на градинската пътека. — Отбих се само да разбера дали се ориентираш и имаш ли нужда от нещо. Минавам оттук по два-три пъти на ден.

— Не се сещам. Всъщност — с кого да се свържа да ми прекара телефонен контакт в малката спалня? Използвам я за кабинет и ще ми е нужен за модема.

— Модем, така ли? За компютъра ли? — Очите й заблестяха с интерес. — Сестра ми Мери Кейт има компютър — в училище учи програмиране. Човек да си помисли, че чрез това нещо е открила лек срещу глупостта, но пък не ме пуска да припаря до него.