Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 27

После пердето се спусна и секунди по-късно светлината угасна.

Глава 4

За да разчитат на теб, помисли си Джуд, трябва да проявяваш отговорност. А и двете неща се коренят в дисциплината. С тази кратка лекция в главата тя стана на следното утро, приготви си лека закуска и отнесе в кабинета си чайник с чай. Смяташе да работи.

Няма да излезе на разходка по хълмовете, макар денят да бе фантастичен. Няма да седне да мечтае сред цветята, независимо колко красиви изглеждат от прозореца. И определено няма да отиде с колата до селото, за да прекара час-два в безцелно бродене по плажа, колкото и съблазнителна да бе идеята.

Вероятно мнозина ще погледнат на решението й да изследва предаваните от поколение на поколение ирландски легенди в най-добрия случай като на лекомислено начинание, но в задачата определено има хляб, стига да подходи правилно и с ясна мисъл. Устно предаваните приказки и писменото слово са сред устоите на културата в края на краищата.

Не смееше да си признае, че най-скритото й, най-съкровеното й желание е да пише. Да пише разкази, книги — просто да отвори внимателно заключените кътчета на сърцето си и да остави думите и образите да се леят.

Всеки път, когато катинарът на тези кътчета издрънчаваше, тя си напомняше, че това е непрактична, романтична и дори глупава амбиция. По-добре е обикновените хора със средни възможности да се задоволят просто да са разумни.

Изследването, уточняването и анализирането са разумни дейности. Темата, избрана за разработка, сама по себе си беше бунт. Готвеше се да изследва психологическите причини за възникването и разпространението на многовековните митове, характерни за страната на нейните предци.

Те изобилстваха в Ирландия.

Призраци, духове, феи. Колко богато и изобретателно чудо е келтското съзнание! Твърдяха, че къщурката се намира върху хълм на феи — вълшебно място, под което са скрити блестящи дворци.

Ако не й изневеряваше паметта, легендата гласеше, че някои смъртни са били примамвани, дори отвличани, долу в света на феите под хълма и са оставали там сто години.

Не е ли смайващо?

Привидно разумни, обикновени хора твърдяха това без никакво лукавство, и то в навечерието на двадесет и първи век.

Ето каква сила има митът върху интелекта и психиката, реши тя.

До такава степен мощна и въздействаща, че докато бе сама през нощта, за известно време почти го повярва. Музиката на камбанките и вятърът бяха допринесли за това, прецени тя сега: песни, изпълнявани от вятъра, подтикват съзнанието към мечти.

А и онази фигура, застанала на скалите. Мъжки силует, открояващ се на фона на небето и морето, привлече погледа й и накара сърцето й да забие лудо. Можеше да е мъж, който чака любимата си, или е потънал в тъга по нея; принц на духовете, който вплита магия в морето.

Много романтично, реши тя, и много въздействащо.

Независимо кой е бил, независимо кой е вървял по брулените от вятъра скали след полунощ, очевидно е лунатик. Но се замисли за това едва сутринта, защото въздействието на образа я остави да въздиша и потреперва през нощта.

Но подобна лунатичност — няма по-подходяща дума — е част от очарованието на тукашните хора и техните разкази. И тя ще се възползва от нея. Ще я изследва. Ще се потопи в нея.