Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 26

И понеже му се полагаше по наследство, възнамеряваше да се справи както подобава.

Дарси нямаше вечно да сервира и да прави сандвичи. И това приемаше. Тя пестеше парите си, както катеричката събира орехи. Щом събере достатъчно, ще замине.

За момента Шон бе достатъчно щастлив да ръководи кухнята, да си мечтае и да предизвиква копнежа на всички момичета в селцето. Един ден обаче щеше да разбере за какво точно мечтае, да открие подходящата жена и така да сложи край на сегашното положение.

Ако Ейдан искаше нещата в кръчмата да вървят — а той искаше точно това — трябваше да си намери жена и да му се роди син или дъщеря — в края на краищата той не бе роб на традициите и не виждаше защо да не предаде имота на момиче.

Слава Богу имаше време. Все пак бе едва на тридесет и една — не би се оженил само заради отговорността да продължи рода. Преди да си дадат брачните обети, щеше да има любов и страст, общи интереси и мисли.

По време на странстванията си научи с какво може и с какво не бива да се задоволява един мъж. Ако алтернативата е да спиш на пода, твърдото легло е чудесна придобивка и можеш да изпитваш благодарност. Не бива обаче да търпиш жена, която те отегчава или не успява да раздвижи кръвта ти, независимо колко красиво е лицето й.

Извърна се и хвърли поглед към хълма, където под звездното небе се открояваше бялата къщурка. От комина се издигаше тънка струя дим и самотна светлинна блещукаше от един прозорец.

Джуд Франсис Мърей, помисли си той и откри, че вика образа й в съзнанието си. Какво правиш в малката си къщурка на Хълма на феите? Вероятно четеш хубава книга — дебела и пълна с мъдри послания. Или нещо забавно и развлекателно?

Тревогите ти са въображаеми — продължи наум той. Долови го по времето, което тя прекара в кръчмата му. Какво си мислят хората, какво виждат, когато те погледнат, това те безпокои.

И докато тя се притеснява, попива всичко заобикалящо я — прецени той. Чудеше се доколко тя го съзнава, но го бе зърнал в очите й.

Реши да отдели известно време, за да определи какво точно мисли за нея, какво вижда в нея и кое от всичкото е истина.

Огромните й очи на морска богиня и строго прибраните й коси вече раздвижваха кръвта му. Харесваше ясния й глас, който звучеше така омайващо в съчетание с нейната стеснителност.

Какво ще направиш, хубава Джуд, запита се той, ако дойда сега и потропам на вратата ти?

Няма смисъл да я изплаши до смърт — смъмри се — само защото самият той се чувства неспокоен и нещо у нея го кара да я желае.

— Спи добре — промърмори той в бушуващия наоколо вятър и плъзна ръце в джобовете. — Една вечер ще тръгна на разходка не към скалите, а към твоята врата. И тогава ще видим какво ще стане.

Край прозореца премина сянка и пердето се отмести настрана. Тя застана там все едно го бе чула. В далечината видя само силуета й, очертан от светлината.

Хрумна му, че и тя може да го види — като сянка върху скалите.