Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 24

— Франсис — отвърна тя.

— Видяла е лейди Гуен — обяви Шон и преди Джуд да успее отново да обърне глава, всички в кръчмата бяха замлъкнали.

— Така ли? — Ейдан изтри ръце в кърпата, остави я настрана и се облегна на тезгяха. — Е, и?

Последва пауза, изпълнена с очакване. Притеснена, Джуд се опита да я запълни.

— Не, просто ми се стори, че видях… Валеше… Вдигна чашата и отпи сериозна глътка, молейки се музиката да започне отново.

— Ейдан е виждал лейди Гуен да се разхожда по скалите.

Джуд се вторачи в Шон, после в Ейдан.

— Виждал си призрак? — отчетливо изговори думите тя.

— Докато се разхожда и докато чака, плаче. И този звук пронизва сърцето ти и го кара да кърви.

Част от нея искаше да се остави музиката в гласа му да я понесе, но премигна и тръсна глава.

— Но не вярваш истински в призраци, нали?

Той вдигна нагоре добре оформените си вежди.

— Защо да не вярвам?

— Защото… не съществуват.

Ейдан се засмя гърлено и звънко, а после разкри тайната на вечно пълната й чаша — просто я доля.

— Бих искал да чуя какво ще кажеш, след като поживееш тук месец. Баба ти не ти ли е разказвала историята за духовете на лейди Гуен и Карик?

— Не. Всъщност, даде ми няколко записа и писма, както и списания с материали за легенди и митове. Аз… Намислила съм да напиша статия за ирландския фолклор и неговото място в психологията на културата.

— Браво. — Не си даде труда да прикрие колко го развесели, дори след като видя, че тя свъси вежди. Намираше цупенето й за привлекателно. — Дошла си на подходящо място за такъв чудесен проект.

— Редно е да й разкажеш за лейди Гуен — обади се Дарси. А и други истории, Ейдан. Ненадминат си в това отношение.

— Добре, но друг път. Ако, разбира се, ти е интересно, Джуд Франсис.

Беше начумерена и си даде сметка, че е и леко пияна. Призова цялото си достойнство, за да кимне.

— Естествено. Искам да включа в изследването си местен колорит и приказки. С удоволствие ще си уговоря час… който ти е удобен.

Усмивката му — бавна, непринудена — се появи отново. Действаше й зашеметяващо.

— О, ние не сме толкова официални тук. Просто ще намина край теб и, ако не си заета, ще ти разкажа някои от приказките, които знам.

— Добре. Благодаря.

Отвори чантата си, за да извади пари, но той положи ръце върху нейните.

— Не е нужно. Заведението те черпи за добре дошла.

— Много мило.

Щеше й се да знае точно колко от виното за добре дошла кръжи в момента из кръвоносната й система.

— Пак да дойдеш — покани той, когато тя се изправи.

— Непременно. Лека нощ. — Огледа помещението, за да даде да се разбере, че сбогуването е с всички, а после отново погледна Ейдан. — Благодаря.

— Лека нощ и на теб, Джуд Франсис.

Загледа я как си тръгва, разсеяно посягайки към халбите, когато някой поръча бира. Хубаво същество, помисли си той отново. И достатъчно напрегната, за да накара един мъж да се пита какво трябва да направи, та да я успокои.

Щеше да му бъде приятно да отдели нужното време, за да разбере, реши той. В края на краищата разполагаше с много време.

— Сигурно е богата — подхвърли Дарси с лека въздишка.