Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 23

Посетителите се присъединиха към песента и халбите започнаха да се изпразват по-бързо.

Първата мелодия преля във втора — ритъмът почти не се промени. Ейдан подхвана песен за жена в траур. Запя така гладко, че Джуд неволно го зяпна. Гласът му бе богат като на сестра му и красив по същия непринуден начин.

Докато пееше, напълни халба със светла бира, после, плъзгайки я по тезгяха, и намигна. Тя усети как руменина залива лицето й — какво унижение: да те видят, че зяпаш откровено, — но разчиташе, че не особено ярката светлина е прикрила изчервяването й.

Вдигна чашата си — стараеше се да изглежда спокойна, сякаш често седи в барове, където спонтанно подхващат песни, а мъже с вид на антични статуи й намигат от всички посоки. И откри, че чашата й е пълна. Загледана в нея се намръщи — беше сигурна, че на малки глътки е изпила поне половината. Но понеже Ейдан се намираше в другия край на бара, а тя не желаеше да прекъсва нито работата му, нито песента му, сви рамене и се наслади на питието.

Вратата към кухнята — поне тя предполагаше, че води натам — се отвори отново. Изпита единствено благодарност, задето никой не й обръща внимание в момента, защото беше сигурна, че зяпна по най-неприличен начин, а очите й се разтвориха широко. Показа се мъж, който сякаш бе слязъл от снимачната площадка на филм за древни келтски рицари — спасители на кралства и невинни девици.

Износените джинси и тъмният пуловер още повече подчертаваха стройното му тяло. По яката на пуловера се спускаха кичури от черни като нощта коси. Очи с цвят на замечтано езеро искряха от веселие. Устните му бяха като на Ейдан — плътни, силни и чувствени, а носът му бе леко изкривен — точно колкото да го лиши от чертите на съвършенството.

Забеляза прясната резка на дясното му ухо и предположи, че това е Шон Галахър, който не се е отместил достатъчно бързо.

Мина грациозно през помещението, за да сервира храната върху подноса в ръката му. После, със светкавично движение, от което Джуд затаи дъх в очакване да се разрази битка, сграбчи сестра си, обърна я с лице към себе си и я понесе в сложен танц.

Какви хора, изуми се Джуд: в един миг се ругаят, а в следващия танцуват и се смеят заедно!

Постоянните посетители на заведението подсвиркваха с уста, ръкопляскаха и тропаха с крака. Танцът се вихреше в непосредствена близост до Джуд и тя долови повея на въртящите се тела. Когато свърши, Дарси и Шон се прегърнаха топло и се ухилиха един другиму.

След като целуна сестра си отривисто по устата, той извърна глава и разгледа Джуд най-дружелюбно.

— И кой е това, изплувал от нощта и попаднал в заведението на Галахър?

— Джуд Мърей, братовчедка на Старата Мод — обясни Дарси. А това е брат ми Шон, който отчаяно се нуждае от професионалната ти помощ.

— О, Бренда ми каза, че те е срещнала, когато си пристигнала. Джуд Ф. Мърей от Чикаго.

— Какво означава Ф-то? — поиска да узнае Ейдан.

Джуд извърна глава да го погледне и се почувства леко замаяна.