Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 22

— Приятно ми е да се запознаем. — Живият интерес в очите на Дарси бързо измести буйния й гняв. Издадените напред устни се разтеглиха в ослепителна усмивка. — Добре ли се настани?

— Да, благодаря.

— От Чикаго си, нали? Харесва ли ти там?

— Градът е много красив.

— И пълен с прекрасни магазини, ресторанти и какво ли още не. С какво си изкарваш прехраната в Чикаго?

— Преподавам психология.

Преподавах, помисли си Джуд, но й бе трудно да го обясни, особено след като вниманието на всички отново се съсредоточи върху нея.

— О, така ли? А и може да се окаже полезно. — Красивите очи на Дарси сияеха от веселие, премесено с капчица злорадство. — Дали ще намериш време да прегледаш главата на брат ми Шон? Там нещо не е наред по рождение. — Взе подноса с напитки, който Ейдан побутна към нея, а после му се ухили. — Всъщност чиниите бяха две. И двата пъти не го уцелих, но втория път за малко да успея.

Тръгна да отнесе питиетата и да вземе нови поръчки. Ейдан сложи две халби под чучура, за да налее „Гинес“, после вдигна вежди и попита Джуд: Не ти ли харесва виното?

— Какво? — Погледна надолу и забеляза, че едва го е докоснала. — Напротив. Хубаво е. — Отпи от учтивост, усмихна се и трапчинките пак оживяха срамежливо. — Направо е чудесно. За момент нещо се разсеях.

— Няма смисъл да се притесняваш за Дарси и Шон. Шон е чевръст в краката, но сестра ни няма грешка в ръцете. Ако е възнамерявала да го удари, най-вероятно щеше да успее.

Джуд издаде неопределен звук. След малко в предната част на заведението някой засвири на малък акордеон.

— Имам братовчеди в Чикаго. — Говореше Тим, застанал зад нея в очакване на втората си халба бира. — Демпси, Мери и Джак. Случайно да ги познаваш?

— Не, съжалявам.

Джуд се нагласи по-удобно на стола и извърна лице към него.

— Чикаго е голям град. Братовчед ми Джак и аз бяхме момчета, когато той замина за Америка. Работи при вуйчо си в завод за пакетиране на месо. Там е вече десетина години. Страшно се оплаква от острия вятър и зимите, но няма намерение да се връща. — Пое халбата от Ейдан с благодарност и плъзна монетите към него. Ейдън, ти си бил в Чикаго, нали?

— По-скоро минах оттам. Езерото си го бива. Изглежда голямо като море. Вятърът те пронизва като нож, но доколкото си спомням, там можеш да получиш пържола, която ще те накара да се разплачеш от благодарност, че Бог е създал кравата.

Приказваше, но не спираше да работи: подготви още един поднос с поръчки, наливаше халби от чучура, отвори бутилка американска бира за някакво момче, чийто вид подсказваше, че е по-редно да пие млечен шейк.

Музикантът подхвана по-живо парче. Вземайки подноса от тезгяха, Дарси запя така, че накара Джуд да се вторачи в нея с възхищение и завист.

Не само заради гласа — сам по себе си поразително ясен, — но и заради лекотата, с която пееше пред хората. В песента се разказваше за умираща в мизерия стара мома. От погледите на мъжете в помещението — като се започне от десетгодишния Клуни и се стигне до приличащия по-скоро на скелет престарял мъж, седнал в най-отдалечения край на бара ставаше очевидно, че подобна съдба никога няма да сполети Дарси Галахър, заключи Джуд.