Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 21

— О, не, няма…

Ала Тим, едър мъжага с гъсти, стоманени на цвят коси, се плъзна от стола.

— Извинете.

Отмести поглед от спортното предаване по телевизора, поставен в края на тезгяха, и й намигна приятелски.

— Освен ако не желаеш да седнеш на маса — добави Ейдан, докато тя продължаваше да стои объркана.

— Не, не. Тук е чудесно. Благодаря.

Покачи се на столчето, опитвайки се да прикрие смущението си, понеже бе станала център на внимание. Докато преподаваше, именно това я безпокоеше най-много: всички онези извърнати към нея лица, конто очакват да е задълбочена и блестяща.

Точно когато тя реши, че ръката й ще се разтопи в неговата, той я пусна и взе халбата бира изпод чучура, за да я плъзне към очакващия я с радост клиент.

— И как ти се струва Ирландия? — попита той, като се обърна към полицата пред огледалото, за да вземе бутилка вино.

— Прекрасно е.

— Е, тук всички биха се съгласили с теб.

Не сваляше очи от Джуд.

— Как е баба ти?

— О! — Джуд остана смаяна от умението му: отля от виното без да гледа в ръцете си и го постави точно пред нея. — Много е добре. Познаваш ли я?

— Да. Майка ми е от рода Фицджералд и е братовчедка на твоята баба трета или четвърта, струва ми се. Така че и ние с теб сме братовчеди. — Почука с пръст по чашата й. — Slainte, братовчедке Джуд.

— Ами… Благодаря.

Тя тъкмо надигна питието си и отзад се разнесоха викове. Ясен като черковна камбана женски глас обвиняваше някого, че е проклет идиот с мозък колкото на тиква. В отговор раздразнен мъжки глас изрази предпочитание да е скапана тиква, вместо да е тъп като пръстта, в която расте.

Никой не изглеждаше особено изненадан от виковете и ругатните, нито от последвалия трясък, при който Джуд подскочи и разля малко от виното по ръката си.

— Още двама от твоите братовчеди — обясни Ейдан, поемайки отново мократа ръка на Джуд, за да я избърше внимателно. — Сестра ми Дарен и брат ми Шон.

— Е, не е ли редно някой да види какво точно става?

— Какво да става?

Очите й се разшириха: виковете отзад ставаха все по-високи и по-високи.

— Само да метнеш чинията по мен, усойнице, и се кълна, че…

Заканата приключи с яростна ругатня в момента, когато нещо се разби в стената. Секунди по-късно през вратата зад бара се показа жена. Носеше поднос с храна и, макар и зачервена, изглеждаше доволна.

— Даде ли му да разбере, Дарси? — полюбопитства някой.

— Не. Наведе се.

Тръсна глава и размята кичури гарвановочерни коси. Буйният темперамент й отиваше. Ясните й сини очи сияеха, а плътните й устни бяха нацупени. Отнесе подноса до петчленно семейство. Докато сервираше, се наведе да чуе какво й казва жената, после отметна глава и прихна.

И смехът й отиваше, установи Джуд. Ще удържа стойността на чинията от заплатата ти — уведоми я Ейдан, когато тя се приближи до бара.

— Нямам нищо против. Струваше си всяко пени. Щеше да е още по-добре, ако бях попаднала в целта. Семейство Клуни искат още две коли, една джинджифилова бира и две обикновени — голяма и малка халба.

Ейдан започна да изпълнява поръчката.

— Дарси, това е Джуд Мърей от Америка. Отседнала е в къщурката на Старата Мод.