Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 20

В изсеченото му келтско лице с дивна привлекателност се бяха намесили и фините гени на родителите му — дълът, прав нос, добре оформена, съблазнително чувствена уста и широка брадичка със загатната трапчинка.

Имаше снажната снага на побойник: широки рамене, дълги ръце и тесен ханш. Голяма част от младостта си прекара, раздавайки юмруци или поемайки удари. Не се срамуваше да го признае, защото според него беше забавно. А и бе въпрос на гордост, тъй като за разлика от брат му Шон, носът на Ейдан никога не бе чупен при сбиване.

Все пак спря да си търси белята превърна се от юноша в мъж. Оглеждаше се и вярваше, че ще разбере кога е открил онова, което чака, — стига да го зърне.

Веднага забеляза Джуд при влизането й, първо като кръчмар, а после като мъж. В елегантното си сако и тесните панталони изглеждаше спретната, но по напрегнатото й лице можеше да се заключи, че се бе загубила — големите й очи оглеждаха помещението както сърна би търсила нова пътека в гората.

Хубаво същество прецени я той, както правят повечето мъже при вида на привлекателно женско лице и фигура. И понеже бе виждал много лица, забеляза също, че докато стои прикована на прага, сякаш се готви всеки момент да се извърне и да побегне, че тя е кълбо от нерви.

Видът й, поведението й, мигом приковаха интереса му и една тиха, приятна топлина се разля по вените му.

Тя изправи рамене с решително движение, което го развесели, и се насочи към бара.

— Добър вечер и на теб — поздрави той и плъзна кърпа по тезгяха, за да забърше случайните пръски. — Какво ще желаеш?

Тя понечи да отговори, да помоли учтиво за чаша бяло вино. В този момент обаче той се усмихна — бавна, ленива усмивка, която изви крайчетата на устните му, и по необясними причини накара сърцето й да потрепери, а в главата й да се появи странно жужене.

Да, тук всички изглеждат наистина великолепно — стрелна се несъзнателно в ума й.

Той не изгаряше от нетърпение да чуе поръчката й — просто се наведе непринудено напред и приближи привлекателното си лице към нейното.

— Да не би да си се загубила, скъпа?

Тя си представи как се стопява, как се свлича на пода като локвичка хормони и течна похот. Засрамена от появата на подобен образ, се взе в ръце.

— Не. Не съм се загубила. Ще получа ли чаша бяло вино? „Шардоне“, ако има.

— Ей сега — обади се той, но не помръдна. — Значи си американка. Да не си младата американска братовчедка на Старата Мод, която е дошла да поживее известно време в къщата й?

— Да. Казвам се Джуд. Джуд Мърей.

По инерция протегна ръка за поздрав и леко се усмихна — по страните й за миг се появиха трапчинките.

Открай време Ейдан имаше слабост към трапчинки върху привлекателно лице.

Пое ръката й, но не се здрависа. Просто я задържа, продължи да се взира в лицето й и — тя бе готова да се закълне, че накара костите й да омекнат.

— Добре дошла в Ардмор, госпожице Мърей, и в заведението на Галахър. Аз съм Ейдан и кръчмата е моя. Тим, отстъпи място на дамата. Къде са ти добрите маниери?