Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 19

По дългата, облицована с огледала стена зад тезгяха, бяха наредени всевъзможни бутилки. И всичките грееха от чистота и лъщяха като нови монети. Галахър поддържаха кръчмата оживена, но прилежно се грижеха за спретнатия й вид. Миеха пода, бършеха прахта и никога не поднасяха питие в мръсна чаша.

В камината горяха парчета торф, защото това очароваше туристите, а имаше значение дали те просто наминават, или се заседяват. През лятото и ранната есен идваха на тълпи да се насладят на плажовете. Макар през зимата и в началото на пролетта да пооредяваха, пак имаше посетители, които се отбиваха в кръчмата, за да изпият по чаша, да чуят някоя мелодия или да хапнат от пикантните месни пайове, с които заведението бе прочуто.

Редовните посетители се появяваха малко след вечеря обичаха да си поприказват, да разменят клюки, да изпият по халба „Гинес“. Някои вечеряха тук, но обикновено при специален случай, особено ако ставаше въпрос за семейство. По-често клиент се оказваше самотен мъж, наситил се на собствените си манджи или зажаднял да пофлиртува с Дарен Галахър, която обикновено откликваше е готовност.

Дарси обслужваше бара, сервираше по масите и работеше в кухнята. Кухнята обаче най-малко я привличаше, затова при всяка възможност оставяше там да действа брат й.

Онези, които познаваха семейство Галахър, възприемаха Ейдан, най-възрастният, за негова глава особено след като родителите очевидно предпочитаха да останат в Бостън за постоянно. Повечето бяха съгласни, че той вече се бе поукротил, бе зарязал склонността си към скитничество и сега се грижеше наистина добре за семейната кръчма. Шамъс би се гордял.

Самият Ейдън бе доволен и от работата си, и от мястото, където се намираше. По време на безбройните си пътувания научи доста за себе си и за живота. Слабостта към широкия друм идваше от страна на рода Фицджералд — поне така се говореше — понеже, преди да се омъжи, майка му бе пътувала доста по света и си бе изкарвала прехраната с гласа си.

Още като осемнадесетгодишен метна раница на гърба си и пропътува родината си нашир и надлъж, а после — Англия, Франция, Италия и дори Испания. Прекара цяла година в Америка, смаян от планините и прериите на запад, изнемогвал от жегите на юга и замръзвал от студа на севера.

Той, брат му и сестра му наследиха музикалния талант на майка им. Често си бе изкарвал вечерята с песни или с работа на бара — според случая. Видя всичко, за което бе копнял, и се върна отново вкъщи — много видял мъж на двадесет и пет.

През последните шест години въртеше кръчмата и живееше в помещенията над нея.

Но чакаше. Не знаеше какво точно, но беше наясно, че чака нещо.

Дори сега, докато наливаше внимателно халба „Гинес“ и надаваше ухо към разговорите, та при необходимост да се намеси с коментар, част от него — търпелива и наблюдателна — стоеше нащрек. Онези, които биха се вгледали по-отблизо, щяха да установят колко наблюдателни са очите му, сини като проблясване на мълния, под вежди така тъмни, както тезгяха, зад който работеше.