Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 2

Щяха да припишат всичко на влиянието на баба и.

И, разбира се, щяха да бъдат прави, както винаги — от зачеването й в резултат на много благоприлично съвокупление точно година след като се бяха оженили.

Въпреки нежеланието да си го представя Джуд бе уверена, че родителите й правят любов винаги благоприлично и премерено точно — като хореографията на класически балет, от която и двамата се възхищаваха толкова много.

А и защо седи във взето под наем волво, чийто глупав волан не е на обичайното място, и мисли за сексуалния живот на родителите си?

Можеше да направи само едно: да притисне очи с пръсти, та образът да избледнее.

Такива неща ти се случват, повтори си тя, когато полудяваш.

Пое си дълбоко въздух, после — още веднъж. Кислород, за да се избистри и успокои умът. Според сегашната й гледна точка разполагаше с две възможности. Първата — да извади куфарите от колата, да влезе обратно в сградата на Дъблинското летище, да върне ключовете на агентката с червени като морков коси и необичайно широка усмивка и да вземе полета обратно към дома.

Вече няма работа, разбира се, но известно време ще преживее доста добре със спестяванията си. Е, няма да разполага с апартамента си, защото го даде под наем за следващите шест месеца на симпатична двойка, но ако се прибере в родината си, винаги може да се подслони при баба си.

А баба й ще я погледне с красивите си избелели сини очи, пълни е разочарование. „Джуд, скъпа, винаги стигаш до ръба на онова, което сърцето ти желае. Защо никога не предприемаш последната крачка?“

— Не знам, не знам, не знам… — Отчаяна, Джуд покри лице с ръце и се заклати напред-назад. — Идеята да дойда тук беше твоя, не моя. Какво ще правя следващите шест месеца в къщурката на Хълма на феите? Та аз дори нямам представа как се кара тази проклета кола!

Беше на път да се разридае неудържимо. Усещаше как сълзите напират в очите й, ушите й забучават. Преди да се отрони първата сълза, изпъна глава назад, стисна силно клепачи и мислено се наруга. Избухване в ридания, пристъпи на лошо настроение, саркастични забележки и друго неприлично държание представляваха просто начините й да отреагира. Беше възпитана да различава признаците и тренирана да ги овладява. И нямаше да се поддаде.

Напред към следващата стъпка, Джуд, патетична идиотко такава. Говориш си сама, плачеш в колата, прекалено си нерешителна, парализирана, за да включиш двигателя и да поемеш.

Въздъхна за пореден път, изправи рамене.

— Втората възможност — промърмори тя е да довършиш започнатото.

Завъртя ключа и отправяйки молитва да не убие или осакати някого включително и себе си, — докато шофира, подкара бавно, за да излезе от паркинга.

Пееше — главно за да не се разкрещи — всеки път, когато стигаше до някое от кръговите кръстовища по аутобана, които ирландците весело наричат въртележка. Мозъкът й сякаш се размекваше, не различаваше ляво от дясно и си представяше как забива волвото в половин дузина невинни зяпачи. Затова подхващаше първата мярнала се в ужасеното й съзнание мелодия.