Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 16

— Току-що се връщам от разходка — продължи тя с притисната към рамото слушалка, за да остави скромния си обяд върху масата. — Видях руините и кулата отдалеч. Скоро ще ги разгледам по-отблизо.

— Мястото е наистина чудесно — съгласи се баба й. — Там човек усеща много неща.

— О, с нетърпение чакам да видя издяланите надписи и аркадата, но днес не исках да ходя чак толкова далеч. Видях къщата на съседите. Сигурно е на семейство О’Тул.

— Да, Майкъл О’Тул. Помня го като момък. Вечно се усмихваше и успяваше да уговори момичетата да ги заведе на чай с пасти. Ожени се за хубавата щерка на Логанови Моли — и си родиха пет момиченца. Онази, която си срещнала, Брена, трябва да е най-голямата. Как е красивата Моли?

— Не се отбих да ги видя. Беше заета е прането.

— Ще откриеш, че никой не е прекалено зает, за да спре за момент, Джуд Франсис. Следващия път, когато се разхождаш, се отбий да поздравиш Моли О’Тул.

— Добре. О, бабо? — Развеселена, тя се усмихна, докато отпиваше от чая. — Не ми каза за призрака в къщата.

— Разбира се, че ти казах, момиче. Не си ли прослушала записите? Не си ли чела писмата, които ти дадох?

— Не. Не още.

— И сигурно си мислиш: ето, баба пак започна със своите фантасмагории. Просто прегледай нещата, които ти дадох. Там ще откриеш историята за лейди Гуен и нейния призрачен любовник.

— Призрачен любовник ли? Дух ли е бил?

— Така разправят. Къщурката е построена на Хълма на феите, а дворецът им е отдолу и тя продължава да го чака, защото обърнала гръб на щастието в името на разума, а той го загубил заради своята гордост.

— Тъжно — промълви тихо Джуд.

— Права си. Но мястото все пак е подходящо — говоря за хълма — да надникне човек в себе си и да види за какво копнее сърцето му. И ти надникни в твоето, докато си там.

— В момента търся единствено спокойствие.

— Наслаждавай му се на воля. Там го има в изобилие. Но не се оттегляй прекалено много и не оставай прекалено дълго безучастен наблюдател на околния свят. Животът е много по-кратък, отколкото си представяш.

— Защо не дойдеш, бабо, и не поостанеш тук с мен?

— О, някога ще се върна, но сега е твоето време. Обърни му внимание. Ти си добро момиче, Джуд, но не е нужно през цялото време да си послушна.

— Постоянно ми го повтарят. Не е изключено да намеря някой привлекателен ирландски разбойник и да се впусна в безразсъдна любовна авантюра.

— Няма да ти навреди. Сложи цветя на гроба на братовчедката Мод от мое име, скъпа. И й кажи, че ще дойда да я видя при възможност.

— Добре. Обичам те, бабо.

Джуд не забеляза как тече времето. Уж щеше да направи нещо полезно — наистина смяташе да си поиграе с цветята навън само няколко минути: колкото да набере китка, за да я постави във високата синя бутилка, която откри във всекидневната. Престара се, разбира се. Набра прекалено много и се наложи да търси нова бутилка. В къщата изглежда нямаше ваза. А после се оказа толкова забавно да седи на площадката и да подрежда цветята като през цялото време съжаляваше, че не знае имената им. По този начин пропиля почти целия следобед.