Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 15

Имаше великолепни червени коси, широки бедра и набита снага. Според представите на Джуд именно това се изисква, за да износиш и родиш пет деца. За да докаже, че е жива, кучката се завтече с размахана опашка към отправилата се към простора жена.

Джуд съобрази, че фактически никога не е виждала някой да простира. Дори и най-посветените на домакинството жени в Чикаго не го правеха. Струваше й се, че процесът не изисква напрежение и следователно действа успокоително. Жената извади щипки от джоба на престилката си, стисна ги между устните си, после се наведе и извади от панера калъфка за възглавница. Тръсна я енергично и я провеси на въжето. Направи същото и със следващата дреха и използва същата щипка.

Смайващо.

Постепенно изпълваше въжето, без видимо да бърза. Жълтата кучка й правеше компания. Панерът се изпразваше, а вятърът издуваше и развяваше вече прострените дрехи.

Просто още една страна от картината, реши Джуд. Ще кръсти тази част Селска съпруга.

Панерът се изпразни. Жената се обърна към другия простор и започна да прибира оттам изсъхналите дрехи — сгъваше ги старателно и скоро панерът отново бе пълен.

Подпря го на хълбок и влезе обратно в къщата. Кучката не преставаше да тича в краката й.

Какъв приятен начин да се прекара утрото, мина й през ума.

А вечерта, когато всички се приберат, къщата ще ухае на нещо божествено, къкрещо на огъня. Някаква яхния, представи си Джуд, или печено месо с препечени до златисто картофи. Цялото семейство ще се настани около масата, отрупана с приятно несъответстващи си купи и чинии; ще разказват за случилото им се през деня, ще се смеят и ще подхвърлят парченца на кучката, която ще си ги проси изпод масата.

Големите семейства, мина й през ума, сигурно носят голяма утеха.

Няма нищо не наред и с малките, разбира се, добави тя, защото мигом се почувства виновна. Да си единствено дете си имаше свои предимства. Беше получавала цялото внимание на родителите си.

Може би дори прекалено много от вниманието им, обади се плахо вътрешен глас.

Окачестви този глас като доста невъзпитан и го накара да замлъкне. Тръгна към къщурката си, за да свърши и тя нещо практично.

Обзе я чувство, че проявява нелоялност и незабавно звънна у дома. Поради часовата разлика улови родителите си преди да излязат за работа и потисна вината си, като се разбъбри щастливо — как си е отпочинала, как се забавлява и с нетърпение чака да опознае новата обстановка.

Добре си даваше сметка, че и двамата гледат на импулсивното й заминаване за Ирландия като на експеримент, рязко отклонение на четирийсет и пет градуса от доволно следваната дотогава пътека. Не възразиха, което я облекчи. Просто бяха озадачени. Не успя да им обясни защо постъпва така. Впрочем — не успя да го обясни и на себе си.

Продължи да мисли за близките си и набра още един номер. Нямаше нужда да се впуска в големи подробности и ред баба Мърей. Тя разбираше от половин дума. С по-ведро настроение, докато си приготвяше чай и си правеше сандвич, Джуд съобщи на баба си детайли около пътуването, първите си впечатления, колко е очарована от къщурката.