Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 14

Броденето през гъсто избуялата трева приличаше почти на кощунство, но Джуд не успя да се въздържи от този грях.

На хълма до селцето видя развалините на някогашната величествена катедрала, посветена на свети Деклан, и извисяващата се над руините разкошна кръгла кула. Замисли се за миг за фигурата, която й се стори, че видя в дъжда. И потрепери.

Глупаво е да се държи така. Това е просто едно място! Интересно и исторически значимо място. Баба й и туристическият наръчник я бяха информирали за надписите на древен келтски вътре и за аркадата в романски стил. Ще отиде да ги разгледа.

А на изток, ако не й изневерява паметта, отвъд хотела при скалата, се намира кладенецът на свети Деклан с трите си каменни кръста и каменен стол.

Ще посети развалините и кладенеца, ще се изкатери по пътеката и ще се разходи из околността. Туристическия справочник я уверяваше, че гледките са смайващи.

Но днес искаше да се наслаждава на по-спокойни, по простички неща.

Водите на залива проблясваха в синьо и някак незабележимо се преливаха в по-дълбоките тонове на морето. Равният широк плаж пустееше.

Някоя друга сутрин, помисли си тя, ще отиде с колата до селцето само за да се поразходи по плажа.

Днес обаче е ден за бродене из нивите, точно както си го представяше — далеч от населени места, с поглед вперен в далечните планини. Забрави за намерението си единствено да провери цветята и да се ориентира в района около къщурката, преди да се залови с по-практически задачи.

А имаше какво да прави: да се погрижи за контакт за телефона в импровизирания кабинет — нали й трябваше достъп до Интернет за изследванията? Да звънне в Чикаго и да съобщи на семейството си, че е жива и здрава; да отиде до селцето, за да се ориентира къде ще пазарува, къде е банката.

Но навън беше такава прелест! Нежният въздух действаше като целувка, умерено хладният бриз разкара от съзнанието й и последните остатъци умора от пътуването. Продължи да се разхожда и да гледа, докато влажната от дъжда трева не намокри обувките й.

Все едно стъпва в картина, помисли си отново тя, картина, осеяна с потреперващи листа, чуруликащи птички ухаеща на мокри растения.

Видът на друга къща й подейства почти като шок. Стоеше сгушена зад живия плет настрани от пътя. Стори й се че фасадата, задната част и страничните стени са били безразборно издигнати по нечий каприз в различно време. „И все пак оставя приятно впечатление“ — мина й през ум.

Представляваше очарователна комбинация от камък и дърво, а цветя имаше и в предния, и в задния двор. Зад градината отзад се издигаше барака за инструменти и машини, които буквално преливаха през вратата.

На алеята видя сива кола сякаш бе слязла от поточната линия години преди Джуд да се роди.

Голямо жълто куче спеше на припек встрани от къщата, или поне тя предположи, че спи. В следващия миг то се изви по гръб и скочи на крака.

Дали това е къщата на семейство О’Тул, зачуди се. Сигурно, реши тя, виждайки как от задния вход една жена изнася панер с дрехи за простиране.