Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 13

Селцата изглеждат много симпатични и невероятно спретнати. Представям си как цели армии от елфи излизат всяка нощ, търкат тротоарите и лъскат сградите.

Разгледах бегло селцето Ардмор, но когато пристигнах, валеше като из ведро, а бях и прекалено уморена, за да трупам впечатления, но и то е спретнато и разполага с очарователен широк плаж.

Попаднах на къщурката по чиста случайност. Баба ще го нарече съдба, разбира се, но си беше чист късмет. Толкова е красива! Кацнала на малкия хълм, а цветя достигат — без преувеличение — до входната врата. Надявам се да се грижа добре за тях. Дано в селцето или книжарница с книги по градинарство. Във всеки случай цъфтят чудесно, независимо от влажния и хладен въздух.

Видях жена, стори ми се, че виждам жена през прозореца на спалнята, която гледаше към мен. Моментът беше странен. Очите ни буквално се срещнаха и останаха така няколко секунди. Беше красива, бледа, руса и някак трагично лице. Това, разбира се, бе само сянка, игри на светлините, защото в къщурката нямаше абсолютно никой.

Брена О’Тул — ужасно оправна жена от селцето — пристигна веднага след мен и пое нещата в свои ръце; бързо и приятелски, което оцених високо. Прекрасна е — чудя се дали всички тук са така прекрасни. Има онова грубовато, мъжкаранско поведение, което някои жени възприемат, и въпреки това успяват да изглеждат напълно женствени.

Смята ме, предполагам, за глупава и несръчна, но достатъчно тактично не спомена нищо по въпроса.

Подхвърли нещо в смисъл, че къщата била обитавана от духове. Допускам обаче, че селяните говорят така за всяка къща в страната. Но понеже съм решила да напиша статия за ирландските легенди, вероятно ще потърся причината за нейното твърдение.

Биологичният ми часовник и организмът ми, естествено, са обърнати наопаки. Проспах почти целия ден и хапнах в полунощ.

Навън е тъмно и мъгливо. Мъглата сякаш грее и ухае. Чувствам се добре в тялото си и съзнанието ми е спокойно.

Всичко ще бъде наред.

Облегна се назад и въздъхна дълбоко. Да, помисли си тя, всичко ще бъде наред.

В три сутринта, когато духовете обикновено се раздвижват, Джуд се сгуши в леглото под дебел юрган, с чаша чай на нощното шкафче и книга в ръка. Огънят в камината тлееше, мъглата се стелеше зад прозорците. Зачуди се дали някога се е чувствала по-щастлива.

И заспа на запалена лампа, а очилата се плъзнаха надолу по носа й.

През деня бризът прогони дъжда и мъглата и нейният свят се оказа друг. Меката светлина придаваше яркозелен цвят на нивите. Чуваше песента на птици. Помисли си да извади книгата с описания на различните видове. Ала в момента бе така приятно просто да стои и да слуша чуруликането им. Всъщност нямаше значение каква птичка пее, достатъчно бе, че пее.