Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 120

Желаеше тази страст да се развихри — нищо друго не се мяркаше в освободеното й съзнание.

— Вземи ме, Ейдан. — Леко ухапа долната му устна. — Вземи всичко, което желаеш.

Той напълно изгуби контрол. Знаеше, че е груб, но бе в състояние да се сдържа, макар да усещаше как ръцете му я нараняват, а устните му грубо завладяват нейния вик. Сепнатото й възклицание само наля масло в огъня, докато я полагаше на пода.

Претърколи се с нея; едва се сдържаше да не я смачка. Полудял да получи повече, и то веднага, впи устни в дантелата на гърдите й.

Тя се изви нагоре, изпълнена с наслада и превъзбудена от сладката болка. Чувстваше как във вените й кръвта тече на мощни тласъци. Съзнаваше, че е способна да го предизвика да прекрачи нормите на всичко цивилизовано…

И то само защото е тя. Защото му се предлага.

Копнееща не по-малко от него да го докосне, разкъса ризата му и впи пръсти в плътта му.

После впи устни, зъби.

Разгорещени и загубили всякакво търпение, това не бяха сдържаният мъж и плахата жена, а двама души, отдадени на примитивни инстинкти. Тя изпитваше невероятен възторг и възприемаше всяко усещане, жадна да му отвърне.

Първият оргазъм за нея бе като изригването на слънцето.

Още, бе единствената мисъл, която се въртеше в главата му. Още и още. Искаше да я изяде жива, да я погълне, та вкусът й завинаги да остане в него. При всяко потреперване на тялото й, при всяко нейно простенване, той я желаеше все повече и повече.

Потребността да се слеят течеше като неутолима жажда във вените му. Проникваше в нея все по-напористо и мощно, а тя само простенваше името му. В следващия миг напълно се сля с неговия ритъм. Очите му се замъглиха — лицето й, очите й, разпилените й коси се мяркаха през мека мъгла.

Животинското у него взе връх — тогава всичко изчезна и погълна и двамата.

Тя лежеше просната върху него, изтощена, натъртена и усмихната. Той лежеше под нея потресен и безмълвен.

Беше я обладал на пода на кръчмата. Не успя да се въздържи. Целият контрол му се изплъзна. Не прояви никакъв финес, никакво търпение. Не беше никакво правене на любов, а примитивно съвокупление.

Собственото му поведение го шокира.

Мислите на Джуд бяха сходни. Същевременно остана очарована както от неговото поведение, така и от своето.

Той дочу дълбоката й въздишка и трепна: трябва да направи нещо, за да се чувства тя удобно, мина му през ума.

— Ще те отнеса горе.

— Добре.

Надяваше се да го стори, за да повторят всичко отначало.

— Искаш ли гореща вана и нещо за пиене, преди да те изпратя?

Тя въздъхна и сви устни. Идеята й се стори чудесна.

— Ти искаш ли да се изкъпеш?

— Хрумна ми, че ще се почувстваш по-добре.

— Едва ли е възможно да се чувствам по-добре, отколкото съм сега.

Той се раздвижи и понеже тя не оказа никаква съпротива, съвсем лесно я обърна и я сгуши в обятията си. Единствената й реакция бе да му се усмихне и да положи глава на рамото му. Той поклати глава.

— Какво ти става, Джуд Франсис Мърей? Сложила си бельо, предназначено да ме влуди, а после позволяваш да те обладая на пода.