Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 119
Нора Робъртс
— Каза, че ще те накара да закипиш от ревност.
— И би станало, ако не бях сигурен, че мога да го смажа от бой при необходимост.
Тя се засмя — наслаждаваше се на начина, по който помещението се въртеше, докато той я водеше в танца.
— Целунах го, защото е привлекателен. И ти си привлекателен. Бих целунала и теб, стига да ме помолиш.
— Щом раздаваш така лесно целувки, дай ми една.
За да го подразни — не е ли възхитително откритието че можеш да подразниш един мъж — тя го целуна небрежно по бузата. После го целуна нежно по другата буза. Той се усмихна и я завъртя, а тя отмести ръка от рамото му и я зарови в косите му, без да откъсва поглед от очите му. Надигна се на пръсти и притисна устни към неговите.
Този път тялото му потрепери. Свари го неподготвен.
Целувката от топла стана гореща; от небрежна — изпълнена със страст. Дъхът му, кръвта му, умът му се изпълниха с нея. Остана потресен.
— Май е време да си вървим. Имай грижата да заключиш, Шон — провикна се той, без да откъсва очи от лицето на Джуд.
— Добре. Лека нощ, Джуд.
— Лека нощ, Шон.
Подсвирквайки си, Шон дискретно дръпна резетата и затвори вратата след себе си, а брат му и Джуд продължаваха да стоят по средата на измития под.
— Изпитвам страхотна нужда от теб — призна Ейдан и я притисна, за да я целуне отново.
— Страшно се радвам.
— От време на време ми е трудно да бъда нежен.
— Тогава недей. — С всеки изминал миг я обземаше все по-голямо вълнение. Очарована от собствената си дързост, тя отстъпи и започна да разкопчава блузата си. — Можеш да правиш каквото поискаш. Да имаш всичко.
Никога не се бе събличала пред мъж с цел да го възбуди. Виждайки очите му да притъмняват, нервите, които свиваха стомаха й, затрептяха в чисто женска наслада.
Черният дантелен сутиен бе дълбоко изрязан и в съблазнителен контраст с млечната й кожа.
— Господи! — едва промълви той. — Опитваш се да ме убиеш.
— Само да те съблазня. — Започна да сваля обувките си. За пръв път ми е. — По-скоро от неопитност, а не преднамерено, разкопчаваше панталоните си бавно. — Затова… се надявам да ме извиниш.
Устата му пресъхна в очакване какво щеше да последва.
— Прекрасна си. А и ролята на изкусителна ти се удава съвсем лесно.
Макар и малко вдървени, пръстите й се справиха с панталона и го оставиха да се свлече. Видя се още черна дантела. Пликчетата представляваха малък триъгълник отпред и бяха дълбоко изрязани при бедрата.
Не събра кураж за жартиерите и прозрачните черни чорапи, които Дарси я убеди да купи, но като видя изражението на Ейдан, й хрумна да ги пробва следващия път.
— Днес пазарувах доста…
Той не бе уверен, че ще успее да проговори. Тя стоеше насред кръчмата със скромно прибрани назад коси, замечтани очи на морска богиня, обвита единствено с черна дантела, и го зовеше да я люби.
— Страх ме е да те докосна — промълви замаян.
Джуд освободи глезените си от панталона и пристъпи към него.
— Тогава аз ще те докосна.
С разтуптяно сърце обви врата му и вдигна устни към неговите.
Толкова бе възбуждащо да се притиска към него полугола, а той да е напълно облечен. Чувстваше невероятна мощ, усещайки как тялото му потреперва до нейното, като се бори със свирепа и неутолима страст.