Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 121

— Имам още.

— Какво още?

— Още бельо — отвърна тя. — Купих цели торби.

Беше негов ред да отпусне глава върху рамото й.

— Господи.

— Започнах с черното, защото според Дарси с него нямало грешка.

Той едва не се задави при думите й. Доволна, тя се сгуши по-плътно към него.

— Беше като восък в ръцете ми. Допадна ми. И ти заявявам, че искам да ме отнесеш горе. Страшно ми харесва когато го правиш — чувствам се женствена. Отведи ме в леглото си.

— Е, щом трябва — трябва.

Огледа се наоколо и видя разхвърляните дрехи. Ще се върне да ги прибере по-късно, каза си.

Когато го стори след известно време, нежно опипа дантелата, отнасяйки горе бельото. Джуд Франсис бе определено пълна с изненади, мина му през ума.

Срамежливата роза разцъфваше.

Настанена удобно, сега тя спеше в леглото му. Мястото сякаш й подхождаше, реши той, приседнал на леглото. Точно както изглеждаше естествено, докато разнасяше питиета в кръчмата или работеше в градината си, или разхождаше с кучката на О’Тул по петите й.

Наистина се бе вписала в живота му. И защо, запита си той, да не стане част от него. Защо да се връща в Чикаго, щом тук е щастлива и той е щастлив с нея?

Време беше да си намери съпруга, нали? Да създаде семейство. Досега не бе открил друга, която да прави перспективата така слънчева, както Джуд.

Нали досега все чакаше нещо? И ето — през една дъждовна вечер тя се появи в кръчмата. Съдбата винаги действаше по този начин.

Тя може и да не смята така, но ще я убеди.

Това не означава, разбира се, Джуд да се откаже от работата си, макар да му се искаше да разбере кое точно занимание я удовлетворява най-много. А и тя, в края на краищата, е практична жена и сама ще прецени какво да избере.

Изпитва силни чувства към него, прецени той, играейки си с косите й. Както и той към нея. Корените й са тук. Също като неговите. И всеки вижда, че сега, когато е открила тези корени, тя разцъфтява.

Във всичко това има логика и той е уверен, че тя ще я приеме. Е, той вероятно е малко притеснен, но какво по-естествено за мъж, обмислящ подобна огромна промяна в живота си? Все пак е готов да поеме всички отговорности, свързани със съпруга и деца.

И въпреки че малко е смутен, няма защо да се безпокои толкова. Ще го измисли и ще продължат да действат нататък.

Удовлетворен, се плъзна в леглото до нея и след време заспа.

Докато той спеше, Джуд сънуваше Карик, възседнал белия си кон — преминаваше над земята и водата, устремен към небето. И докато яздеше, събираше скъпоценни камъни от слънцето, сълзи от луната и от дълбините на морето.

Глава 15

Представляваше смела крачка, но бе предприела не една и две напоследък. Нямаше нищо лошо в това. Дори да беше глупаво и непрактично, поне нямаше нищо незаконно.

Въпреки всичко Джуд се огледа виновно, докато изваждаше маса в предната градина. Вече бе избрала мястото: точно при извивката на пътеката, където цветята растяха сред калдаръма. Масата малко се клатеше на неравната земя, но според Джуд си заслужаваше. Какво е малко клатене в сравнение с гледката, въздуха и ароматите наоколо?