Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 118

Каквото и да беше казал, нямаше да я зарадва повече.

— Добре се справих, така ли?

— Справи се великолепно. — Взе ръката и й я целуна. — Благодаря.

— Допадна ми. Не съм приемала чак толкова много гости. Аз винаги съм се притеснявала. Бях постоянно в състояние на стрес. Но сега беше все едно приемаш гости без всичките излишни нерви. И… — Раздрънка монетите в джоба на престилката. — Дори ми платиха.

— Поседи спокойно и ми разкажи за деня си в Дъблин, докато поразчистя.

— Ще ти разкажа, докато ти помагам да разчистиш.

Реши да не рискува да разваля доброто й настроение, впускайки се в спор, но възнамеряваше да не й позволи да направи нищо по-сложно от прибирането на празните чаши и поставянето им на тезгяха. Тя обаче се оказа по-бърза отколкото предполагаше — вече бе запретнала ръкави, докато той довършваше работата си зад бара.

С кофа и парцал, взети от Шон, започна да бърше масите.

Слушаше как гласът й ту се извисява, ту се снишава, докато описва видяното и стореното през деня. Думите не бяха важни, прецени Ейдан. Беше успокояващо просто да я слуша.

С всичките си действия тя сякаш внасяше блажено спокойствие.

Захвана се с пода, като работеше рамо до рамо с нея. Странно бе, мина му през ума, колко лесно тя се вмести в неговия ритъм. Или той се нагаждаше към нейния? Не успя да определи. Но на негова територия, в неговия свят, тя изглеждаше така естествено. В целия му живот, ако трябваше да е откровен докрай.

Никога не си я бе представял да разнася табли или да връща ресто. Не е създадена, разбира се, за това, но се справи отлично. Възприемала го е като забавление, предположи. Определено не би приела всяка вечер да забърсва разлята по масите бира. Но сега го правеше с такава лекота, че изпита умиление. Поиска му се да я вземе в обятията си.

Поддаде се на желанието си — обгърна с ръце талията й и я привлече към себе си. Тя се сгуши в прегръдката му.

— Толкова е хубаво — промълви Джуд.

— Така е. Но не бива да те държа будна до късно, и да те карам да вършиш мръсната ми работа.

— Харесва ми. Сега, когато е така тихо и всички са се прибрали да си легнат, мога да помисля за думите на Кати Дъфи, за шегата на Дъглас О’Брайън, да послушам как Шон пее в кухнята. В Чикаго щях вече да съм заспала след като съм проверила курсовите работи и прочела глава от хубава книга, получила бляскави отзиви в печата. — Обви ръце около кръста му. — Така ми е много по-добре.

— А когато се върнеш… — допря с буза косите й, — … Ще си намериш ли кръчма в квартала, където да прекарва по някоя и друга вечер?

От самата мисъл тежка тъмна стена се спусна пред бъдещето й.

— Разполагам с доста време преди да реша какво ще правя по-нататък. Наслаждавам се да живея ден за ден.

— И нощ за нощ.

Обърна я и я поведе във валсова стъпка, в ритъма на песента на Шон.

— Нощ за нощ… — Повтори тя. И добави: — Отвратителна танцьорка съм.

— Не е вярно.

Тя все още не се отпускаше, сякаш бе неуверена в себе си.

— Наблюдавах те как танцуваш с Шон, а после го целуна пред Бога и всички присъстващи.