Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 122

Върна се за стола и го постави до масата. Никой не се появи да пита какво, по дяволите, прави. Тогава се втурна вътре за лаптопа.

Щеше да работи навън. Тази перспектива направо я опияняваше. Подреди работното си място: хем да вижда хълмовете, хем живия плет, обсипан с разцъфнали цветя. През слоя облаци слънцето светеше меко и къпеше всичко в злато и сребро. Съвсем слабият бриз довяваше аромат на цветя.

Направи си чай. Използва един от най-красивите чайници на Мод. Глезенето не свърши дотук — подреди и шоколадови бисквити в малка чиния. Беше толкова идеално, че граничеше с измама.

Джуд си обеща да работи два пъти по-усилено.

Но преди това реши да поседи за минута, да изпие чая да погледа замечтано хълмовете. Нейното малко кътче от Рая, определи тя. Наоколо чуруликаха птици. Дори й стори, че видя няколко свраки. Или поне ги взе за свраки.

Какво гласеше онова детско поверие? Ако видиш една сврака — означава тъга, припомни си тя. Две радост, три… Не си спомняше какво означават три, затова ще се задоволи с радостта.

Засмя се. Да, ще се ограничи е радостта. Трудно би могла да е по-щастлива, отколкото в момента. И какъв по-добър начин да удължиш щастието от това да се обърнеш към някоя приказка?

Вдъхновена се залови за работа.

Наоколо се носеха птичи песни. Над цветята прехвърчаха пеперуди, жужаха пчели, а тя се потапяше в свят, пълен с магьосници, войни, елфи и красиви девици.

Изненада се колко материал е събрала: повече от две дузини приказки и митове. Стана постепенно и без никакво усилие. Отделните истории още не са достатъчно анализирани. Ще й се наложи да се потруди. Проблемът е, че до магията на приказките думите й изглеждат сухи и съвсем обикновени.

Дали не е подходящо да подчини статията си на този напевен ритъм? Нищо не я задължава да бъде суховато научна. Няма да навреди да я посъживи, да вплете някои от мислите и чувствате си, дори и от преживяванията си. Ще опише хората, които са й разказали приказките, как са го сторили и къде.

Притъмнената кръчма, където свири музика; кухнята на семейство О’Тул, където непрекъснато кипи живот; хълмовете, по които се разхожда с Ейдан. Така материалът ще стане по-личен, по-истински.

Все едно, че е писател.

Притисна силно длани една към друга. Ще си позволи да пише така, както винаги е искала. Обмисляйки идеята, почувства как я изпълва възторг, сякаш пред нея се отвори огромна врата.

Какво значение има дали ще се провали? Оказа се умерено добра преподавателка. Ако се окаже и умерено добра писателка, поне ще бъде умерено добра в нещо, с което отчаяно желае да се занимава.

Изпълнена с вълнение, постави пръсти върху клавиатурата, но бързо ги дръпна. Съмнението в собствените сили — най старата й дружка — се настани до нея.

„Хайде, Джуд, ясно ти е, че ти липсва и капчица талант да се изразяваш. Придържай се към онова, което знаеш. И без това никой няма да отпечата статията ти. Достатъчно се захласват по идеята. Така че — придържай се към първоначалния замисъл.“