Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 117

Това ли си мислят хората, питаше се тя. Опитва се да оплете Ейдан? Да се омъжи за него? Подобно нещо и през ум не й минаваше. Поне не сериозно. Почти не. И той ли си мисли същото?

Хвърли му поглед крадешком. Видя как пълни халбите и разговаря със сестрите Рилен. Не, разбира се, че не мисли така. Просто двамата се забавляват. Наслаждават се един на друг. Ако мисълта за брак е минавала през ума й, това е естествено. Но не бе се задълбочавала по въпроса.

Истината е, че не желаеше да го прави. Минала е вече по този път и се натърти при удара.

По-добре е да се забавлява. Липсата на обвързаност и на очаквания действа освобождаващо. Изпитват взаимно уважение и привързаност, и ако тя е влюбена в него… Това само прави нещата по-романтични.

Няма да предприеме нищо, с което да развали положението. Напротив — ще направи всичко по силите си, за да го насърчи, да изцеди всяка капка удоволствие от времето, с което разполага.

— Когато се върнеш от страната на мечтите, Джуд, бих изпил още една халба преди затваряне.

— Моля? — Сепна се и погледна надолу към широкото, търпеливо лице на Джак Бренан. — Извинявай.

Вдигна празната му халба и изведнъж се намръщи.

— Не, не съм нещастен — увери я той. — Сърдечната ми рана зарасна. Наистина не знам защо се докарах дотам заради някаква жена. Но ако се притесняваш, попитай Ейдан дали да ми дадеш още една халба.

Толкова е симпатичен, помисли си тя, и едва се въздържа да не го потупа по главата като едро, добродушно куче.

— Не изпитваш никаква потребност да му счупиш носа, нали?

— Е, трябва да призная, че донякъде винаги съм го искал, просто защото така и никога не успях. А той счупи моя преди време.

— Ейдан ти е счупил носа? — Струваше й се страховито.

— Не нарочно — уточни Джак. — Бяхме на петнадесет и играехме футбол. Стана някак от само себе си…

— От само себе си ли?

— Да. — Джак се засмя гръмогласно. — А и доколкото знам, не се е забърквал в побой от месеци. Май му е наближило времето, но сега е прекалено зает да те ухажва и няма кога да го стори.

— Не ме ухажва.

По лицето на Джак се изписа нещо средно между загриженост и изненада.

— Не си ли падаш по него?

— Аз… — Какво да отговори? — Много го харесвам. Най добре да отида да ти донеса халбата. Скоро ще затварят.

— Вероятно едва се държиш на краката си — отбеляза Ейдан, хлопвайки вратата след последния посетител, — Седни, Джуд, а аз ще ти налея вино.

— Не бих възразила.

Трябваше да признае, че работата си беше сериозна. Възхитителна, но изтощителна. Мускулите я боляха от носенето на тежките табли. Ясно, прецени тя, защо ръцете на Дарси са така добре оформени.

А краката й? Дори не смееше да мисли колко я болят пулсиращите й стъпала.

Настани се на стола и разкърши рамене.

В кухнята Шон почистваше и пееше някаква песен. Въздухът бе син от цигарения дим и все още миришеше на бира и уиски.

Намираше обстановката за доста уютна.

— Ако решиш да се откажеш от психологията — обяви Ейдан, поставяйки чаша вино пред нея, — бих те наел при мен.