Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 116

— Не знаеш цените.

— Нали имаш ценоразпис. Сложи го в джобчето на престилката. Събирам, и то доста добре. Ако разполагаш със свободна табла, докато изпълниш поръчката, ще събера разните чаши, преди да се счупят.

Четвърт час, помисли си отново той; извади меню и престилка и ги сложи до таблата.

— Много мило, че се включваш, Джуд Франсис.

Тя вдигна вежди.

— Мислиш си, че няма да се справя — заяви тя и се отдалечи победоносно.

— Боли ли? — попита Шон зад гърба му.

— Кое?

— Да те зашлевят по този начин. Обзалагам се, че действа като юмрук в челюстта. — Ухили се широко, когато Ейдан го сръга с лакът. — А и изглежда съвсем самоуверена — добави той, наблюдавайки как Джуд разчиства една от масите и бъбри със седналото там семейство. — С удоволствие ще я махна от ръцете ти, ако… — Млъкна, малко стреснат от свирепия поглед, който Ейдан му хвърли. — Просто се пошегувах — промърмори той и се отправи към другия край на бара.

Джуд се върна, остави празните чаши и пое първата поръчка.

— Халба и чаша „Гинес“, две оранжади и чай, едно уиски.

Преди Ейдан да проговори, тя вдигна таблата и я разклати точно толкова, че да накара дъхът му да секне; после тръгна да сервира.

Беше й страшно приятно. Превърна се в център на събитията, част от тях. Музика, движение, шумни разговори смях. Хората се обръщаха към нея по име и я питаха как се чувства. Никой не изглеждаше ни най-малко изненадан, виждайки я да приема поръчки и изпразва пепелници.

Е, не притежаваше елегантната похватност и стила на Дарси, но справяше. И ако почти разля халба бира върху господин Дъфи, беше факт, че точната дума е почти. Той подхвана чашата, намигна й, ухили й се и изрази предпочитанието си да излее бирата в себе си, а не върху себе си.

Справяше се и с парите. Според нея не допускаше груби грешки. Един от джобовете на престилката се издуваше от бакшиши, които я караха да сияе от гордост.

По някое време Шон я покани на бърз танц; тя бе прекалено изненадана, за да се смути.

— Не знам как.

— Знаеш, разбира се. Ще дойдеш ли пак да посвириш музиката ми, Джуд Франсис?

— Ще ми бъде приятно. Но сега ме пусни. Оставам без дъх и постоянно те настъпвам.

— Ще те целуна, за да накарам Ейдан да закипи от ревност.

— Не е възможно.

— Наистина ли?

Като видя лъчезарната му усмивка, тя обяви:

— Аз ще те целуна, защото си страшно привлекателен.

Той зяпна от изненада, а тя го целуна по бузата и подхвърли:

— Е, отивам да работя. Шефът ще ми намали надницата, ако продължавам да танцувам с теб.

— Момчетата Галахър са безсрамни — обясни й Кати Дъфи, докато Джуд събираше празните чаши. — Бог да ги благослови, но е така. Две добри жени сигурно ще им помогнат да се укротят, но не и дотам, че да не са интересни.

— Ейдан е като венчан за кръчмата — отбеляза Кевин Тъфи, докато палеше цигара. — А Шон изцяло е потопен в музиката си. Много години ще минат, преди някой от тях да помисли да се задомява.

— Но нищо не би попречило на едно умно момиче да опита, нали? — попита Кати и й намигна.

Джуд успя да изобрази усмивка. Насочи се към друга маса, продължавайки да се усмихва, докато приемаше следващата поръчка. Но в главата й се възцари пълен хаос.