Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 115

А ето я сега тук с прибрани коси и усмивка за него. Докато си пробиваше път към бара, усмивката й стана още по-широка и той напълно забрави халбата, която наливаше.

— Как е?

Наложи се почти да извика и да се наведе напред, за да я чуе. Беше толкова близо, че долови уханието и тайнствеността, които буквално се излъчваха от кожата й.

— Получи се май нещо като забава. Ще ти налея вино само да се видя със свободни ръце.

Би предпочел да използва ръцете си, за да я сграбчи, да я прехвърли през тезгяха и да я прегърне.

Здравата и истински си хлътнал. Галахър, помисли си. Усещането беше страшно приятно.

— Е, добре ли прекара в Дъблин?

— Чудесно. Купих всичко, което ми попадна пред очите. При най-малкото колебание Дарси ме поощряваше.

— Бива я да харчи пари — подметна Ейдан, но изведнъж се усети: — Дарси ли? Слава Богу, че се е върнала. Още един чифт ръце ще са ми нужни да изкарам вечерта, без се стига до бунт.

— Разполагаш с моите.

— Моля?

— Мога да взимам поръчките. — Идеята се оформи съзнанието й спонтанно. — И да сервирам.

— Скъпа, не мога да искам това от теб. — Отдръпна се, понеже някой дойде на бара да поръча газирана вода.

— Ще ми бъде приятно. Ако оплета нещата, хората просто ще си помислят колко е бавна американката и тогава ще извикаш Дарси.

— Била ли си някога сервитьорка? — Усмихна й се снизходително, което я накара мигом изправи рамене.

— Не може да е особено трудно — сряза го тя и за докаже, че е права, тръгна да си пробива път към една масите, за да започне.

— Не взе нито бележник, нито табла. — Докато изпълняваше поръчката, Ейдан погледна към клиента си за съчувствие. — А ако сега повикам Дарси, тази ще ми изяде главата за закуска.

— Жените — философски обобщи клиентът, — са опасни същества при всякакви обстоятелства.

— Вярно е. Съвършено вярно. Но тази обикновено е с благ нрав. Пет лири и осем пенса. — Връщайки рестото продължи: — Но именно жените с благ нрав са готови да ти прережат гърлото по най-бърз начин, когато ги ядосаш.

— Ти си мъдър мъж, Ейдан.

— Да. — Ейдан си даде секунда пауза и пое дъх. — Достатъчно мъдър да не викам Дарси, та да не ми се налага да е справям с две жени едновременно.

Реши да отпусне на Джуд четвърт час, за да разбере сама как е затънала. В края на краищата тя е разумна жена. После ще я поуспокои: ще й обясни, че не е била типична вечер за кръчмата; ще й благодари за трогателното й предложение да му помогне и така нататък и така нататък, докато я вкара гола в леглото.

Доволен от перспективата, Ейдан изпълни следващата поръчка развеселен. И чакаше Джуд с усмивка, когато тя си проби път обратно до бара.

— Ей сега ще ти сипя вино — посрещна я той.

— Не пия, докато работя — отвърна тя наперено. — Искам две халби светла бира и две уискита, една тъмна бира, две коли и един джин. — Усмихна му се изкусително. — И бих се възползвала от една от онези сервитьорски престилчици, ако имаш някоя под ръка.

Докато изпълняваше поръчката, прочисти гърлото си, за да отбележи: