Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 114

— О, не ставай сантиментална. Бъди добро момиче, — Брена я потупа покровителствено но ръката. — Изглеждаш готова да се разплачеш.

— Извинявайте. — Но беше прекалено късно. Очите й вече бяха насълзени. — Просто съм невероятно щастлива.

— Стига, стига… — Дарси й подаде книжна кърпичка. — И ние сме щастливи. Да пием за приятелството.

— Да, за приятелството. — Джуд леко въздъхна, когато чашите се чукнаха. — Slainte.

Все пак, след като изядоха пиците, видя малко от Дъблин. Джуд най-после извади фотоапарата и си направи удоволствието да заснеме някои мостове и препълнените с цветя кошници, висящи пред кръчмите.

Спря се да гледа как уличен художник рисува изглед на морето и импулсивно купи картината за Ейдан.

Накара Брена и Дарси да й позират десетина пъти, а накрая ги подкупи с еклери, за да й позволят да изучи града още малко.

Дори, връщайки се с бавна крачка към паркинга, кипеше от енергия. Имаше чувството, че е в състояние да върви безкрай. Когато поеха от Дъблин, небето бе обагрено с цветове, обещаващи вечност.

С наближаването към Ардмор луната изплува и огря нивите.

Остави приятелките си по къщите им и помогна на Дарси да отнесе пакетите в стаята си, а все още не се чувстваше изморена. Почти с танцова стъпка влезе в къщурката си и качи покупките си горе. По стълбите весело извика:

— Върнах се и прекарах великолепно.

И не възнамеряваше да престане. Най-трудната й задача, прецени тя, е да реши какво да облече под новата копринена блуза.

Възнамеряваше да удължи вечерта с посещение на кръчмата на Галахър. И да флиртува открито и невъздържано с Ейдан.

Глава 14

Беше затрупан с работа. Същата вечер в училището се бе състояла демонстрация на танца степ. Сякаш половината село бе решило след това да се отбие в кръчмата на Галахър, за да изпие някоя и друга халба. Някои от момичетата отново облякоха костюмите, с които бяха танцували, за да изнесат представление за посетителите.

Това означаваше приятна музика и препълнено заведение.

Разнасяше халби и с двете ръце, водеше едновременно три разговора и държеше всичко под око. Но му идеше да се застреля, задето даде почивен ден на Дарси.

Шон влизаше и излизаше от кухнята, а щом времето му позволяваше, помагаше на бара и при сервирането. Но се увлече в танците и доста често забравяше да се върне зад тезгяха.

— Не е събиране за забавление — напомни му Ейдан за пореден път.

— А на мен ми прилича на такова. Всички изглеждат доволни. — Шон кимна към тълпата, наобиколила три танцьорки. — Момичето на Дъфи най го бива, според мен. Просто й иде отвътре.

— Престани да ги зяпаш, ако обичаш, и иди в другия край на бара.

Резкият тон накара Шон да се усмихне.

— Май ти липсва дамата. Не те виня. Много е мила.

Ейдан въздъхна и подаде препълнените чаши в очакващите ги ръце.

— Нямам време да ми липсва каквото и да било, когато съм потънал в бира.

— Жалко, защото тя току-що влезе свежа и хубава като картинка, независимо от часа — отбеляза Шон и Ейдан рязко извърна глава.

Беше се старал да не мисли за нея. Искаше да разбере дали ще успее. Справи се относително добре, макар да трябваше да прекъсва мечтите за нея почти двадесетина пъти през деня.