Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 113

— Никога няма да получа чая си — оплака се Брена. Ще умра от глад и обезводняване, а вие двете дори няма да го забележите, защото ще бъда затрупана под камара пакети, сред които, държа да отбележа, няма нито една моя вещ.

— Ще пием чай, щом пробвам обувките. Хайде, Джуд, тези са за теб.

— Не са ми нужни повече обувки. — Но прояви мекушавост и се настани на един стол. После откри, че внимателно разглежда чифт кафяви обувки. — Прекрасни са, но ще ми е нужна и чанта за тях.

— Чанта ли?

Брена забели очи и омаломощена се отпусна на стола зад нея.

Купи обувките и съответната чанта, както и чудесно сако от магазинче в края на улицата. После попаднаха на смешна сламена шапка, абсолютно необходима й за работата в градината. Понеже бяха претоварени с пакети, гласуваха, и след като се оказа, че само Брена е против, се върнаха до колата, за да приберат покупките в багажника, преди да потърсят място да хапнат.

— Благодаря на Светата майка и всички светии. — Брена се разположи в сепарето в малкия италиански ресторант, където ухаеше приятно на чесън. Прималяла съм от глад. За мен халба бира — поръча тя при появата на сервитьора, — и пица с всичко на нея, само без мивката от кухнята.

— Нищо подобно. — Дарси разгъна салфетката си и така се усмихна на сервитьора, че той моментално се влюби в нея. — Всяка ще вземе пица само с две гарнитури. И аз ще пия бира, но чаша.

— Тогава аз искам с гъби и наденица.

— Добре — кимна Дарси на Брена. — А аз — с черни маслини и зелени чушки. Джуд?

— Минерална вода и… — Улови погледа на Брена и едва сдържа усмивката си, докато приятелката й отчаяно отваряше уста и безмълвно произнасяше: „пеперони и кашкавал“ …нека бъде с пиперони и кашкавал — поръча тя невинно.

Въздъхна и се облегна назад. Краката я боляха; не си спомняше дори и половината неща, които току-що купи. От глад и от несекналите разговори леко я болеше главата, но се чувстваше радостна и щастлива.

— Днес е първият ми ден в Дъблин — отбеляза Джуд. — Не влязох в нито един музей или галерия, не направих нито една снимка. Не видях и колежа „Тринити“. Срамота.

— Защо? Дъблин си е тук. — Дарси прекъсна флирта си със сервитьора. — Можеш да се върнеш и да го направиш, когато пожелаеш.

— Сигурно си права. Но при други обстоятелства обиколено щях да постъпя така. Бях планирала всичко, изучих туристическите справочници, направих списъци и график. Времето за закупуване на сувенири бе някъде към края.

— Е, просто си подхванала списъка отзад напред — отбеляза Дарси и дари сервитьора с още една сияйна усмивка, когато им поднесе питиетата.

— Всичко се преобърна наопаки. Почакай. — Сграбчи китката на Брена преди тя да отпие от халбата.

— Джуд, имай милост. Гърлото ми е пресъхнало сякаш съм осемдесетгодишна девственица.

— Просто искам да кажа, че никога не съм имала приятелки като вас.

— Разбира се, защото втори като нас няма — намигна Брена и обърна очи, а Джуд пусна ръката й.

— Исках да кажа… Никога не съм имала близки приятелки, с които да си бъбря за секс, да ям пица или помагат в избора на луксозно бельо.