Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 112

Попаднала в капан, Джуд въздъхна.

— Добре. Ще кажа само, че е най-добрият, с когото някога съм го правила. С Уилям бе някак като… дирижиран военен марш — определи тя и отново остана шокирана от себе си. — А преди това съм била само с Чарлс.

— Чарлс, така ли? Брена, нашата Джуд има минало!

— И кой е Чарлс? — подкани Брена.

— Занимаваше се с финанси.

— Значи е богат — обади се Дарси, омаяна от думата.

— Семейството му — да. Запознахме се през последната ми година в колежа. Физическата връзка с него беше… да кажем, че когато приключвахме, всички цифри идваха на мястото си, но процесът бе доста отегчителен, а с Ейдан е романтично.

Приятелките й започнаха да възклицават и тя отново се разхили неудържимо.

— Престанете. Няма да ви кажа думичка повече.

— Каква си кучка! Да ни дразниш но този начин — обяви Брена и дръпна косата на Джуд. — Я ни дай един пример за романтичната му натура, свързана с добрия секс.

— Един ли?

— Само един и ще бъдем удовлетворени. Нали Дарси?

— Разбира се. Няма да се ровим в интимния ти живот, я.

— Добре. Първия път ме взе на ръце и ме отнесе горе. Чак до спалнята.

— Както Рет понесе Скарлет ли? — попита Дарси. — Или през рамо, все едно си торба картофи?

— Както Рет отнесе Скарлет.

— Добре е постъпил — обяви Брена и опря брадичка върху ръката си. — За това получава точки.

— Отнася се с мен все едно представлявам нещо специално.

— Че защо да не го прави? — учуди се Дарси.

— Никой никога не го е правил. И, понеже сме на тази тема, а не е тайна какво става, ще добавя, че не притежавам нищо… сексапилно: имам предвид красиво бельо и такива неща. Мислех си дали не бихте ми помогнали да си избера…

— Знам най-подходящото място — обяви Дарси и само дето не потри доволно ръце.

— Похарчих две хиляди лири за бельо.

Замаяна, Джуд вървеше по оживената Графтън стрийт. Навсякъде имаше тълпи. Купувачи, туристи, групи тийнейджъри и както й се струваше — през няколко метра музиканти, които свиреха за дребни монети. Шумовете, цветовете и формите действаха зашеметяващо.

— Две хиляди. Само за бельо.

— И си струва всяко пени — вметна Дарси. — Ще го превърнеш в свой роб.

Бяха отрупани с торби и пакети и макар Джуд да се бе впуснала в пътуването с намерението да харчи безразсъдно, Дарси оцени представата й за разточителство като напълно консервативна. За два часа натрупа цял нов гардероб с всевъзможни аксесоари благодарение на фантазията на Дарси.

— Не съм в състояние да нося нито един пакет повече.

— Чакай.

Дарси спря, взе няколко от пакетите и ги връчи на Брена.

— Аз не съм купила нищо — възрази Брена.

— Значи ръцете ти са свободни. О, вижте тези обувки. — Дарси се шмугна в тълпата, устремила се към целта, и за малко да се сблъска с трима свирещи цигулари. — Прекрасни са.

— Искам си чая — мърмореше Брена, поглеждайки намръщено черните обувки с шестсантиметров ток, привлекли вниманието на Дарси. — Ще ти излязат пришки, а ходилата ти ще изтръпнат, преди да изминеш и километър на тези кокили.

— Те не са за ходене, идиотко. Ще ги купя. — Дарси влезе в магазина.