Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 111

Нора Робъртс

— Чух, че господин Бренан тръгнал да издирва младия Дъглас, а той се скрил в плевнята на баща си — където, мнозина се обзалагат, е започнала цялата работа и изчаква кризата да премине. — На задната седалка Брена се протегна като мързелива котка. — Маги ще си даде сметка какво е направила, когато коремът й започне да се подува, а ботушите на Дъглас са под леглото им.

— И двамата още нямат двадесет — добави Дарси и поклати глава. — Малко тъжен начин да започнеш живота.

— Защо трябва да се оженят? — попита Джуд. — Прекалено са млади.

Дарси я зяпна.

— Ще имат бебе. Какво друго да направят?

Джуд отвори уста, но я затвори, преди да изтъкне логично наличието на алтернативи. Тук, припомни си тя, е Ирландия. Затова опита друг подход.

— Ако се окаже, че си бременна, и ти ли би постъпила така, Дарси?

— Първо ще внимавам да не правя секс с човек, с когото не съм готова да живея. И второ — обяви тя след известен размисъл, — на двадесет и четири съм и имам работа, затова не се страхувам толкова много от селските клюки. Мога да отгледам детето сама, ако стане белята. — След това извърна глава към Джуд: — Ти не си бременна, нали?

— Не! — Джуд за малко да изскочи от пътя, преди да се съвземе. — Разбира се, че не.

— Защо пък да се разбира, след като от една седмица всяка вечер спиш с Ейдан? Да се пази човек е хубаво, но няма сто процента гаранция, нали?

— Не, но…

— О, престани да я плашиш, Дарси. Правиш го от завист, защото тя има редовен сексуален живот, а ти — не.

Дарси метна презрителен поглед към задната седалка.

— Нито пък ти, моето момиче.

— За което съжалявам. — Брена се наведе напред и опря лакти на облегалката. — Е, разкажи на нас, горките лишени от мъжка ласка жени, за секса с Ейдан. Бъди приятелка.

— Не — възрази Джуд, но не се въздържа и се разсмя.

— О, не се превземай. — Брена я сръга в рамото. — Бавно и грижливо ли го прави, или е член на Клуба ирландските креватни герои?

Клуб на ирландските креватни герои ли?

— О, не си чула, значи — попита Брена съвършено сериозно, докато Дарси се хилеше. — Бойният им вик е „Дръж се, Бригит“ и са влезли и излезли преди пяната на бирата им да спадне.

За своя изненада Джуд избухна в див смях. После успя да вметне:

— Не ме нарича Бригит.

— Господи, тя изрече шега! — смая се Дарси и избърса от окото си въображаема сълза на умиление. — Нашата Джуд. Какъв величествен момент.

— Такъв е — съгласи се Брена. — Но все пак кажи, Джуд, той бавно ли я кара, гали и целува ли съответните места, или е разгорещен и бърз и свършва преди да успееш да извикаш, че си видяла Господ?

— Не мога да говоря за секса с Ейдан пред сестра му.

— Ами тогава да я изхвърлим от колата и ще го споделиш само с мен.

— Защо да не можеш да говориш за това? — настойчво попита Дарси, хвърляйки свиреп поглед към Брена. — Знаем, че прави секс. Но ако те притеснява, не мисли за мен като за негова сестра, а като за твоя приятелка.