Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 110

— Ще трябва да се изповядаш за тази лъжа пред отец Клуни, — обърна й внимание Шон, — защото току-що влезе.

— Лъжата ми е простима. Само така има шанс Дарси да слезе преди да е започнала идващата седмица. — Отпусна се на един стол. — Защо не си в кръчмата да помагаш на Ейдан? Днес е ден за доставки.

— Защото ме помоли да остана да правя компания на Джуд, докато Дарси благоволи да се яви. Но след като ти си тук, тръгвам. Ела пак да посвириш, Джуд Франсис. — Ставайки, се усмихна. — Истинско удоволствие е да слушам как някой, който има отношение към музиката, свири мелодиите ми.

На излизане спря до стола на Брена колкото да нахлупи кепето й върху очите. Тя го вдигна отривисто.

— Държи се все едно продължавам да съм на десет и да го ритам по задника, когато играем футбол. — После се ухили, а в очите й се появиха весели пламъчета. — А задникът му е хубав, нали?

Джуд се засмя и стана да оправи нотните листове.

— И останалата част от него си я бива. А и пише чудна музика.

— Да, притежава редки таланти.

Джуд се извърна. Веждите й бяха вдигнати.

— Не мислеше така допреди минута.

— Ако му го кажа, ще се надуе и ще стане по-невъзможен от обикновено.

— Предполагам, че го познаваш от векове.

— Така е — съгласи се Брена. — Разликата ни е четири години и той се е появил първи.

— И си била в тази къща безброй пъти. Влизаш, сякаш е твоя, защото е толкова гостоприемна.

Джуд тръгна да се разхожда — искаше да разгледа пръснатите из стаята семейни фотографии, поставени в разнородни, не винаги подходящи рамки, старата кана, нащърбен чучур, в която бяха натопени свежи пролетни цветя. Тапетите бяха избледнели, килимът — износен.

— Тук сигурно съм била толкова пъти, колкото на Дарси братята й у дома — обади се Брена. — Госпожа Галахър навремето ме налагаше по дупето точно както и собствените си деца.

Джуд се зачуди малко на чутото. Никой никога не я бе налагал по дупето. Дисциплината винаги бе съпроводена с разумни доводи и я изпълваше с пасивна вина.

— Било е чудесно да пораснеш тук, заобиколен от музика.

Обиколи стаята, забеляза износените възглавници на дивана и потъмнялото дърво. Е, несъмнено се нуждаеше от малко освежаване, помисли си тя, но лъха на дом, семейство, традиции.

Да, това е място за семейство, за деца, както нейната къщурка е за усамотение и размисъл.

Представи си как стените на тази къща съхраняват ехото на извисили се от гняв или радост гласове, на припряно всекидневие.

Шумът по стълбите я накара да се извърне и да види как Дарси бърза към тях с разпилени по раменете коси.

— Цял ден ли ще мързелувате — настойчиво попита тя, — или ще тръгваме за Дъблин?

Пътуването до Дъблин по нищо не приличаше на пристигането тук. Разговорите и бъбренето в колата не спряха. Джуд нямаше възможност да се притеснява или изнерви. Дарси знаеше всички селски клюки. Младият Дъглас Брайън бил вкарал в беля Маги Бренан и в най-скоро време щеше да има сватба. Джеймс Бренан бил бесен, защото дъщеря му се е забъркала с Дъглас, и се напил юнашки, но през нощта спал на изтривалката, понеже жена му заключила и не го пуснала да се прибере.