Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 107

Но съм безсилна да овладея чувствата си към него. Влюбена съм.

Започвам да мисля, че всичко написано за любовта е абсолютна истина. Въздухът е по-сладък, слънцето по-ярко. Според мен краката ми от дни не са се докосвали до земята.

Страхотно е. Великолепно.

Никога не съм се чувствала така. Не съм подозирала за съществуването на подобни емоции у мен. Страстни, замайващи и напълно лишени от разум чувства.

Знам, че съм същият човек. Поглеждам се в огледалото и виждам себе си. И въпреки това у мен сякаш има и нещо друго. Все едно скрити досега частици изведнъж са попаднали на мястото си.

Напълно наясно съм с физическите и емоционалните подбуди, зареждането с адреналин… О, да върви по дяволите. Това няма нужда да бъде анализирано и квалифицирано. То просто е налице.

По невероятно романтичен начин той идва пеша до къщурката ми вечер. Приближава се в тъмнината и почуква на задната врата. Носи ми полски цветя, мидени черупки или красиви камъчета.

С тялото ми прави неща, за които единствено съм чувала. О, Господи, сега четеното ми изглежда така безмислено…

Чувствам се необуздана. Иде ми да се присмея сама на себе си. Джуд Фринсис Мърей е обсебена от сексуални щения. И няма никакви признаци те да заглъхнат.

Никога не съм се забавлявала така.

Никога не съм допускала, че романтиката е забавна. Защо никой никога не ми го е казал?

Когато се погледна в огледалото, се виждам красива, невероятно усещане. Чувствам се красива. Днес ще мина да взема Дарси с колата. Ще отидем в Дъблин на пазар. Възнамерявам да накупя всевъзможни екстравагантни неща.

Обърната към морето, къщата на семейство Галахър — древна и прекрасна — бе кацнала на хълм в края на селото. Ако Джуд беше попитала, щяха да й кажат, че синът на Шамъс — и той се е казвал Ейдан — я е построил в годината, когато се е оженил.

Семейство Галахър не си изкарваха прехраната от морето, но се наслаждаваха да го гледат. Самата къща, сякаш без определен стил, бе изградена от тъмно дърво и пясъчник. Джуд я намери интригуваща и уникална. Беше на два етажа, с широка веранда, която се нуждаеше от боядисване, и изтъркана от употреба каменна алея. Дограмата разчленяваше прозорците като диаманти и Джуд си представи колко е трудно да се подържат чисти.

Струваше й се старомодна и същевременно величествена. А с разстлалата се наоколо сутрешна мъгла — и малко тайнствена.

Питаше се как ли се е чувствал Ейдан през детството си тук, в тази голяма къща, на хвърлей място от плажа и достатъчно близо до селото, за да нахлуват тълпи приятетели.

Градината се нуждаеше от повече грижи, както забеляза новообразованото око на Джуд, но пък истина бе, че у всички представители на семейство Галахър имаше нещо диво и невъздържано.

На алеята мързеливо се протегна черна котка и изгледа Джуд с жълтеникавите си очи. С надеждата, че няма да я одраска, тя приклекна и я почеса предпазливо между ушите.

Котаракът възнагради вниманието й, присвивайки очи и тихо замърка.

— Това е Бъб. — Шон стоеше на прага на предната врата. Усмихна се. — Съкратено от Белзебъб, защото по нрав е същински дявол. Влез да пием чай, Джуд. Ако си очаквала Дарси да е готова навреме, не си познала.