Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 105

Чувстваше се прекалено доволна, за да възрази. Но в кухнята все пак заяви твърдо:

— Ти приготви закуската, сега ще сготвя аз. — Извади виното. — Не ме бива много-много, така че ще трябва да се задоволиш с импровизираното ми меню.

— Какво представлява?

— Супа от консерва и печени сандвичи със сирене.

— Звучи страхотно за дъждовна вечер. — Пое виното и се настани на стола до масата. — Освен това ще имам удоволствието да те наблюдавам.

— Когато за пръв път видях тази кухня, ми се стори очарователна. — Отиде до камината и я запали с лекота, която малко изненада Ейдан. — По-късно осъзнах, че няма съдомиялна машина, микровълнова печка, автоматична отварачка за консерви, кафемашина. — Засмя се, извади консерва супа от килера и се захвана да я отваря с ръчната отварачка. Да ти кажа право, изплаших се малко. Но вече доста пъти готвих тук и не само се наслаждавах на всеки миг, но и храната ми харесваше много повече от всичко сготвено в луксозния ми апартамент. А там кухнята е истинско произведение на изкуството. С всевъзможни модерни уреди.

Докато говореше, сложи супата да се стопли и извади от хладилника сирене и масло.

— Не съм се захващала с нещо сложно, разбира се. Събирам кураж за содена питка. Изглежда просто. Ако не се окаже много сложно дори ще се опитам да направя торта.

— Имаш ли тава за печене?

— Да, мисля. — Усмихна му се през рамо, докато мажеше хляба с масло. — Но е доста стряскащо, когато не си го правил преди.

— Няма да знаеш дали ти допада, докато не опиташ.

— Знам. Но ненавиждам да се провалям в начинанията си. — Поклати глава, докато включваше скарата. — Знам, че ми е проблем. Това е причината да не съм опитвала доста от нещата, които ми се е искало. Винаги успявам да се убедя, че ще се проваля и затова не се захващам. Така е, защото съм била срамежливо дете на самоуверени родители.

Сложи сандвичите на скарата и остана доволна, когато започнаха да цвърчат приятно.

— Но правя доста хубави сандвичи със сирене. Няма умреш от глад…

Извърна се и се блъсна здравата в гърдите му.

Устните му отново се спуснаха върху нейните: горещи малко груби и силно възбуждащи. Когато я остави да поеме дъх отново, той кимна.

— Нямаше нищо срамежливо в това, а и въобще у теб, доколкото забелязах.

Доволен, той се върна при масата и продължи да занимава с бутилката.

Джуд се съвзе навреме, за да попречи на супата да изкипи.

Той остана през нощта; това й даде възможност да сгушва в топлината му. На разсъмване, когато светлината започна едва-едва да нахлува през прозореца, той отново я пожела. Любиха се бавно и тя остана унесена мечти.

По някое време Джуд се събуди отново. Той седеше нея на леглото, държеше чаша кафе и я галеше по косите.

— О! Колко е часът?

— Минава десет. Разруших репутацията ти.

— Десет? — Надигна се бързо изненадана, но и благодарна за кафето. — Репутацията ми ли?

— Положението вече е непоправимо. Възнамерявах да си тръгна в зори, за да не видят колата ми на алеята ти. Но се разсеях.

Тя въздъхна.

— Спомням си.

— Сега ще се заговори как Галахър се е настанил при американката.