Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 102

Безмълвна го наблюдаваше как се изправи, след като огънят в камината лумна, и започна да пали поставените на всевъзможни места из стаята свещи.

— Тази вечер се канех да те поканя на вечеря.

Изненадана от думите му, тя го зяпна.

— Така ли?

— Ще го отложим за друг път. Държеше я под око — забеляза нервността й и леко се развесели. Изгаси лампата. Игривите сенки и потреперващите пламъчета изпълниха стаята.

— Не съм особено гладна.

Той се засмя.

— Тогава бързо да променим това положение. — За огромна нейна изненада той приклекна и започна да събува обувките й. — А аз имам апетит за теб от първата ти поява в кръчмата.

Тя преглътна. Силно. Не бе в състояние да направи нищо друго. Той прокара пръст но извивката на голото й ходило и дъхът в гърлото й секна.

— Имаш хубави стъпала.

Подхвърли го небрежно, а очите му се смееха, докато повдигаше крака й и леко гризна пръстите. Дъхът изскочи и тя впи пръсти в дюшека.

— Но трябва да призная, че след като тази сутрин видях нежните ти порозовели рамене, ги предпочитам.

— Моите как… О… — Беше насочил вниманието си към другото и стъпало и в ума й нямаше нито една ясна мисъл. — Какво?

— Раменете ти. Харесват ми. — Понеже говореше самата истина, той се изправи и вдигна краката на Джуд — вече бяха изтръпнали. — Стройни са, но са и силни.

Докато й говореше, разкопчаваше ризата, която тя взе назаем от дрешника му. За да изтормози и двамата още малко, не я съблече, а само я отметна от раменете, за да направи онова, което си бе представял — да прекара език по извивката им.

— Господи…

Усещанията заливаха тялото й и в един момент вече не съмняваше, че цялата сияе. Вкопчи се в бедрата му, за да запази равновесие, а той се впусна да изследва с език линията от раменете към брадичката й подобно на човек, бавно вкусващ разнообразните блюда по време на пир. Предизвикателно докосна устни до нейните и събуди всичките й възможни желания. Долови го в тихото й простенване и се върна към устните й отново, за да им се наслади за по-дълго.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му и тя в изнемога прилепи тяло към неговото. Главата й се килна назад — предаде му се изцяло.

Бавно, повтори си той, и сладко. Точно така. Пламъчетата на свещите танцуваха, дъждът тихо ромолеше, а в съзнанието й започнаха да се мяркат нейните собствени виидения. Целувките ставаха по-дълги и по-чувствени, цялото й тяло бе нащрек — сега, когато усещаше напълно неговата дълбочина и съвършенство на мъж. Най-сетне той свали ризата; Джуд издаде неволен стон удоволствие и плъзна ръце по гърба му, наслаждавайки се на потреперващите му мускули.

Сърцето му пулсираше до нейното. Бавните, колебливи пробягвания на пръстите й по гърба му го влудяваха. Устните й бяха така меки, отдаващи се. А и как само потреперваше — от възбуда и очакване когато разкопча панталона й и го остави да се плъзне на пода. При вида на кожата й нова вълна топлина заля тялото му. В съзнанието му изплуваха нежни старинни думи; езикът му обхождаше лицето и, плъзгаше се по шията, по възхитителните й рамене, докато потреперванията й станаха по-силни, въздишките — по-дълбоки.