Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 101

— Да, много.

— И пълен с разбиране и търпение?

Устните й се извиха в усмивка.

— Да.

— Нещо като брат, може би?

Постара се усмивката да не изчезне.

— Ами аз…

— Навик ли ти е да се хвърляш в обятията на мъже, на които гледаш като на братя?

— Трябва да се извиня, задето се държах така.

— Не ти ли споменах, че се извиняваш прекалено често? Просто ми отговори на въпроса.

— Ами… Всъщност не съм се хвърляла в обятията на друг.

— Сериозно? Тогава съм поласкан, въпреки че, когато го направи, беше изпаднала в отчаяние.

— Да. Така беше.

Камъкът тежеше като олово в ръката й. Извърна се, доволна да остане за момент с гръб към Ейдан, и остави диаманта върху полицата над камината.

— В момента отчаяна ли се чувстваш?

— Не. Благодаря ти. Добре съм.

— Тогава да опитаме отново. — Завъртя я с лице към себе си и когато устните й се разтвориха от изненада, ги залови. Тялото й потрепери и това му подейства възбуждащо. — Сега намираш ли ме за мил и търпелив? — промърмори той и леко я ухапа по шията.

— Въобще не съм в състояние да мисля.

— Добре. — Ако съществува нещо по-въздействащо от жена, която се препъва в собствената си страст, предстоеше му да го открие. — Така ми допадаш повече.

— Мислех, че ще ми се сърдиш или…

— Пак ли започна да мислиш? — С целувки придвижи устните си към слепоочието й. — Налага се да те помоля да престанеш.

— Добре. Съгласна съм.

Едва прошепнатите й думи го изпълниха с копнеж.

— Mavourneen dheelish. Позволи ми да те имам тази вечер. — Устните му се върнаха върху нейните и станаха причина и без това хаотичните й мисли да изчезнат. — Нека е сега. Нямам вече сили само да мечтая за теб.

— Все още ме желаеш?

Изненаданото удоволствие в гласа й го накара да се свлече на колене. Умили го тоталната й липса на суета.

— Искам те цялата. Не ме отпращай.

Последва сърцето си, когато дойде тук и откри Ейдан. Сега отново възнамеряваше да последва сърцето си.

— Няма. — Прокара пръсти в косите му и посрещна устните му с цялата новооткрита страст. — Не си отивай.

Можеше да я положи на пода и да я обладае. И на двамата щеше да им е приятно пред горящия в камината огън. Не бяха деца, а и двамата се желаеха. Но се сети за обещанието си и я взе на ръце. Щастливата изненада, изписана по лицето й, му подсказа, че постъпва правилно.

— Дадох ти дума първият път да бъде бавно и сладко! Държа на нея.

Никой никога не я бе носил на ръце. Романтичното начало я потресе като еротична фантазия с позлатени краища. Докато я отнасяше нагоре по стълбите и по късия коридор към спалнята, чуваше ударите на сърцето си като гръмотевици.

Изпита благодарност, че е тъмно. Щеше да се чувства по-малко неловко в мрака. Положи я на леглото и тя затвори очи, ала мигом ги отвори той светна лампата до леглото.

— Хубавата ми Джуд промълви той и й се усмихна. — Постой за секунда. Ей сега ще запаля огъня.

Огън, мярна се в ума й. Щеше да е хубаво. Стисна ръце и се опита да успокои нервите си, да овладее чувствата си. Запаленият огън ще допринесе за атмосферата. Господи, защо не й хрумва нищо, което да каже? Защо няма някаква прелестна нощница или бельо, с които да го смае?