Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 61

— Тази лодка е моя — каза той с вежлива усмивка. — Приятелю, не пипай лодката ми!

Но боцманът го отблъсна и не спря. Переа протегна ръка и хвана англичанина за косите. Боцманът опита да се изтръгне, ала безуспешно. Чувствуваше, че е изпаднал в смешно положение, блъскаше се, въртеше се и псуваше. Но силният юмрук на хаваеца здраво стискаше косите му.

Един от придружаващите боцмана моряци грабна от лодката едно весло и замахна над главата на Переа. Хаваецът пусна косите на боцмана, изтръгна веслото от ръцете на моряка, спокойно го натисна с коляното си и го счупи на две.

Градушка от камъни полетя срещу англичаните. Воините, жените, децата — цялата тълпа подгони чужденците към водата. Напразно ревеше и ругаеше боцманът и призоваваше моряците да се защитават. Те вече тичаха към лодката и с ръце прикриваха главите си. Той бе принуден да ги последва.

— Сами сте си виновни — каза Кук на боцмана, когато научи за случилото се. Ние сме дошли тука не за да се занимаваме с разбойничество. Страхувам се, че сега ще бъде много по-трудно да се разберем с тях.

През нощта на 14 февруари беше открадната голямата лодка от „Откритие“. На „Откритие“ нямаше друга лодка. Капитан Кларк съобщи незабавно за случилото се нещастие. Кук кипна. Лодката трябваше да се върне на всяка цена и на всяка цена да се избегне кръвопролитие. Той ще постигне това.

Планът му беше прост и решителен. Ще доведе на кораба стария, вдетенил се крал Тореобой и няма да го пусне, докато лодката не бъде върната.

Веднага от „Решение“ спуснаха две лодки, едната под командата на един лейтенант, другата — на подпоручик. Освен гребците в нея седнаха Кук, седем войници от морската пехота, един сержант и един капрал.

Те спряха до селището. Шумна тълпа ги наобиколи и весело приветствува Кук.

— Приятели! — каза той. — Искам да поговоря с вашия крал. Къде е той?

— Тореобой е вкъщи — му отговориха.

Къщата на краля се намираше на края на селището, на половин верста от морето. Кук заповяда на лейтенанта и подпоручика да отплават на лодките, а самият той заедно с отряд морска пехота тръгна навътре в острова.

Хавайците, както и при предишните му посещения, падаха на колене пред него и не ставаха, докато не отминеше. По пътя си той срещна много вождове, които питаха дали не се нуждае от свине или кокосови орехи. Той им благодареше, казваше, че не се нуждае, и бързо продължаваше пътя си.

Пред вратата на кралския дом англичаните трябваше да чакат твърде дълго. Кук изпрати при краля няколко хавайци да му кажат, че иска да се види с него. Изпратените се върнаха без отговор. Те се приближиха мълчаливо до Кук и сложиха пред него червени тъкани.

Кук започна да губи търпение. Той изпрати в къщата един сержант, за да види каква е работата. Сержантът се върна и съобщи, че кралят спи, но сега ще го събудят.

Най-после Тереобой излезе на вратата.

Кук му протегна ръка, приветствува го, покани го на гости в кораба. Кралят прие поканата.

Кук хвана Тереобой подръка и малкият отряд, обкръжен от тълпа хавайци, пое към брега.

Всичко щеше да свърши напълно благополучно, ако сред тълпата не се бе пръснал слух, че на другия край на острова англичаните току-що убили двама хавайци. Този слух, както се оказа по-късно, беше лъжлив, но въпреки това изигра съдбоносна роля за цялата експедиция.