Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 62

Хавайците почнаха да се въоръжават, появиха се пики, копия и камъни. Воините облякоха уплетени от дебели треви ризи, които заменяха ризниците. Кук почувствува, че работата взема лош обрат, и заповяда на войниците да ускорят крачка.

Хавайците се построиха в две редици от двете страни на пътя, но не започнаха враждебни действия.

Край отряда се мъкнеше плешив жрец, който пееше молитви. Полуумният крал следваше покорно Кук, съпроводен от двамата си синове. Засега всичко беше благополучно.

Но щом стигнаха на брега, при Тереобой дотича една от жените му, прегърна мъжа си и го настани на един камък. Тя молеше своя мъж и повелител да не отива на кораба на белите.

— Те са зли, хитри хора! — нареждаше тя, обляна в сълзи. — Ще те заколят като свиня на кораба си. Не ни напускай, кралю, ако искаш да останеш жив!

Внезапно поручикът видя един хаваец, който се прокрадваше зад Кук с нож в ръка. Поручикът се прицели в него.

— Не стреляйте! — извика Кук. — Изстрелът ще провали цялата работа. Той и без това няма да посмее да ме докосне.

Хаваецът, който видя насоченото към него дуло, се спусна към поручика.

Поручикът го удари с приклада по главата. Хаваецът изпусна ножа и се скри в тълпата.

Ала мирът вече бе нарушен.

Един от воините хвърли камък по Кук. Кук стреля в него, но сачмите, с които беше заредена пушката, заседнаха в дебелата риза на воина. Воинът замахна с копието си срещу Кук. Кук го събори с приклада си и зареди пушката с патрон.

И в същата минута видя друг хаваец, който беше замахнал с копие към него.

Кук стреля, но не улучи.

Войниците, без да чакат заповед, стреляха безредно и заставиха хавайците да отстъпят малко.

Крал Тореобой отдавна вече бе отведен от жена си. Трябваше колкото се може по-скоро да се върнат на кораба. Двете лодки бавно плаваха към брега. Кук махна с ръка, за да ги накара да се движат по-бързо. Но подпоручикът, който командуваше едната от лодките, разбра погрешно знака на капитана и обърна назад към кораба.

Тази грешка струва живота на Кук.

Другата лодка, командувана от лейтенанта, се придвижваше мъжествено напред, въпреки че върху й от брега се сипеше градушка от камъни. Впрочем все едно, тя не би могла да побере всички намиращи се на брега англичани.

Войниците се спуснаха към водата, тъпчеха се и се блъскаха един друг, мъчейки се да се доберат колкото се може по-скоро до спасителната лодка. Офицерите хукнаха след тях.

Кук вървеше последен. Той не бързаше, все едно, лодката не може да побере всички, а капитанът трябваше преди всичко да се погрижи за спасяването на поверените му хора.

Пушката си държеше зад лявата ръка, а с дясната прикриваше главата си от сипещите се от всички страни камъни. Хавайците видяха паниката на англичаните и се спуснаха да ги настигнат.

Едно копие се заби в тила на Кук.

Кук се олюля, падна във водата и изпусна пушката си.