Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 59

„Переа и Коа — казва в записките си лейтенант Кинг — се разпореждаха с цялата церемония. След като ни нагостиха с кава, разчупиха прасенцето на малки парчета и започнаха да ги слагат в устата ни. На мен не ми бе противно да ям от ръцете на Переа, много чистоплътен човек, но Кук, когото хранеше самият Коа, се чувствуваше отвратително, още повече, че видът на намиращата се близо до него полуразложена свиня предизвикваше едва ли не повдигане. Отвращението на капитана стигна още по-висока степен, когато почтеният жрец започна в знак на особена учтивост и уважение сам да сдъвква късове месо и едва след това да ги пъха в устата му.“

След тази церемония изпроводиха Кук обратно към лодката. Пред него вървяха четирима жреци, които носеха в ръцете си жезли, украсени с рунтави кучешки опашки.

— Роно! Роно! — гръмко викаха те и хавайците, които ги срещаха, падаха на колене.

Пристигането на живия Роно извънредно увеличи и укрепи властта и могъществото на жреците. При всяко неподчинение те заплашваха народа със страшния Роно, като уверяваха, че той ще накаже непокорните с най-жестоки наказания. И изплашените хавайци мъкнеха в храмовете тъкани, кокосови орехи, плодове от хлебното дърво, само и само да умилостивят гневния бог.

Ала на бързото нарастване на могъществото на жреците започна да завижда другото управляващо съсловие — съсловието на военачалниците и вождовете, които по хавайски наричаха „еари“. Властта се изплъзваше от ръцете им. Наистина, кой ще слуша своя господар, щом всеки свещенослужител може да измоли от тайнствения Роно, пристигнал върху крилатите острови от непознати страни, всякакво наказание за непокорниците.

А в това време капитан Кук, който не знаеше, че нито е всемогъщ бог, нито какви изгоди е донесъл на жреците, спокойно закусваше плодове и солеше сланина, готвеше се за трудното пътешествие на север. Той не знаеше, че вождовете, които ненавиждат жреците, подстрекават подчинените си към кражби, и се учудваше на дързостта на хавайците, които крадяха от него всичко, което можеше да се открадне. Той не знаеше, че полупобърканият, леко пиян, грохнал крал Тореобой беше извикан с целия си двор и войска в залива Каракакуа съвсем не за да оказва чест на чужденеца, а напротив, ако му се удаде, да се избави от него.

Наистина самият крал не таеше никакви злобни замисли. Той съвсем искрено се възхищаваше от английското уиски, с което го гощаваше Кук на кораба си. Но Тореобой отдавна вече беше отстранен от държавните работи и страната управляваха неговите приближени, които се прикриваха зад името му. А те, както и всички еари, ненавиждаха върналия се съвсем не навреме Кук.

Натоварването на корабите продължи до 4 февруари. Жреците не преставаха да обсаждат Кук и тяхното пеене го съпровождаше навред, където и да отидеше. Вождовете бяха привидно учтиви. Тореобой направи богати подаръци на англичаните, при което се осведоми учтиво дали се канят скоро да си заминат.

Кук установи приятелски отношения само с Переа, който внимателно слушаше обясненията на капитана и умните му очи блесваха всеки път, когато успяваше да разбере някоя нова премъдрост.